Ето какво видя Едмънт:

Летящата чиния бе кацнала до хамбара, в който държаха сеното и няколко крави, тя беше с металически цвят и излъчваше лилаво-жълта светлина, която пулсираше и размиваше образите наоколо.

Видя и две фигури, които стояха неподвижно, явно бяха от другата страна на летящата чиния, защото се виждаха само краката им, бяха много тънички и пристъпяха на едно място. Не се чуваше никакъв шум, само лек дим се виждаше да излиза от тяхната страна.

Той се приближи и се скри зад едно дърво, след което надникна целият изпотен и със забързано дишане. Сърцето му щеше да изскочи от страх.

Наведе се настрани да погледне и видя как две извънземни си подават една цигара зад летящата чиния. Докато трето вкарваше една от кравите им, като я беше хванало за въжето, което тя имаше на  врата.

Едмънт без да иска стъпи върху една пръчка и тя изпука. Извънземните го видяха. Паниката обзе цялото му тяло и то отказваше да мръдне. Едното от тях извади някакво оръжие и го насочи към него, ефекта от това беше, че Едмънт се изправи бавно и започна да ходи с изправена стойка към тях.  Те контролираха краката му, но не и съзнанието  му, той започна да пищи и да вика и да моли за милост, когато едното от тях, дръпна от цигарата и я захвърли на земята, настъпи фаса и сякаш му се стори, че се усмихна.

-        -  Спокойно де – отвърна му то, на чист човешки език.

-        -  Просто не ни е разрешено да пушим в кораба – сви рамене другото.

-         -  Не ме убивайте, не ме убивайте моля ви !!! – започна да плаче той, а двете извънземни се спогледаха.

-         -  Добре – отвърна едното, вдигна рамене и спря устрема на Едмънт да се моли за живота си. Когато някой заплашва живота ти и ти го помолиш да не го прави, рядко очакваш позитивен отговор.

-          - Защо сте тук,  какво искате от мен?

-         -  Слушай, пич ... нищо не искаме от теб – едното извънземно погледна часовника си и извади една цигара, бяха син Пал Мал, - просто сме по работа тук, ясно?

-         -  Какво правите?

-         -  Оф , не сте много еволюирали от предишните ни посещения .. – заохка едното и си взе от цигарите на първото . – Ще имаме ли време да дръпнем още една?

-         -  Да бе, имаме десет минути.

-        -   Кои предишни посещения? Какво говорите?

-        -  Вие хората не знаете друго освен да се паникьосвате, страшно досадни сте.

-         - Да, защо мислиш , че се крием толкова? Писна ни само да се занимаваме с пищящия ви вид.

-         - И преди ли сте идвали?

-          - О да, да... доста пъти. Дори чичо ми е идвал тук, разправя че някакъв тип като го видял и си изкарал акъла, а на другия ден почнал да рисува много кофти негов портрет по стената на една пещера. Като го изкарал с много повече очи, колкото има всъщност. Много зле.

Другото го побутна по рамото и заговори превъзбудено.

-         - А пък моя баща разправя, че като идвал тук последно бил на автостоп в кораба на някакъв непознат, но паднал някъде в местност, която наричате Розуел. После едвам избягал обратно, защото някакви хора започнали да викат като видяли останките от кораба.

-       -   Ужасно досадно нещо са това вашите писъци, особено на женските ви индивиди – едното се хвана за главата, - непоносими са. Не обичаме да се вика. Затова и още не сме ви се показали, ще опищите вселената или както казвате вие „орталъка”, ако се разчуе че съществуваме наистина. А тогава ще трябва да ви заличим, за да млъкнете.

-       -   Не искам да ни заличавате! Моля ви, моля ви!

-       -  Сякаш от всичко, което му казахме разбра само „заличаваме” ....  – първото се обърна към другото с явно разочарование.

-        - Тъжна картинка , наистина.

- Стъпкаха фасовете и тръгнаха да заобикалят чинията.

-        -  Чакайте, ами мен?

-       -    Какво ти?

-        -  Още не мога да се движа!

-        -  О, ефекта ще мине скоро – успокои го едното.

-        -  Ама ...ама...

-        -  Какво има пак? – то тамън си беше качило крака на едно от стъпалата към кораба.

-        -  Защо взехте кравата ни?

-        -  За бургери.

-        -  Бургери ли ?

-        -  Ти от къде мислиш е дошла идеята за Мак Доналдс?

То се качи в кораба и тихо и плавно се възнесе във въздуха.

След което се изстреля над града и планината и изчезна в небето. Чичо му на едмънт се появи в същия миг с пушка в ръка.