Най-сетне дойде времето Бал Цок, осиновеният юнак на Кубрат, да изпълни поръката. Той обаче не повика на помощ българите от Илирик, както му беше наредил Кубрат, а реши, че с изненада би могъл да свали наследника на Баян. С няколко нощни прехода той се доближи до Акве Колиде и премина първия кръг на защитата незабелязано. Младият аварин беше неопитен, но около него все още имаше опитни воеводи и те за миг не се двоумяха чия страна да вземат в този опит за преврат. Ако българите дойдат на власт в Авария, не се знаеше кои ще запазят привилегиите си, в края на краищата Боян не уби лично Борис и Кубрат щеше със сигурност да отмъсти на онези, които си бяха оцапали ръцете с кръвта на баща му. Изненадата не успя, в „Кръга“ аварите бяха непобедими.

Последваха няколко сражения и Бал Цек беше принуден да бяга. Най-близко бяха байоварите. Те също бяха огори от рода на Вар. Но понеже най-рано се изселиха от подножията на Кавказ, им викаха старите вари, тоест байо-вари. Говореха също български. Дойдоха с войските на Атила на времето и след като воюваха под неговата команда чак до океана, Атила ги засели в подножието на Алпите, по горното течение на Дунав и Ин. Бяха много независим народ, както всички българи, и се чудеха как да се отърват от клещите на франките.

Най-сетне аварите надвиха. Бал Цок с 9 000 българи заедно с жените и децата си дойде на франконската граница и се обърна към кана на байоварите Дагоберт да ги приеме за поданици на държавата му. Дагоберт заповяда на своите байовари да ги приемат да презимуват, докато се посъветва с франките какво трябва да се направи по-нататък. Разпределиха ги по домовете на байоварите, за да презимуват. Франките обаче мислеха, че при всяко нападение на българите те ще им помагат и посъветва Дагоберт да ги избие. Дагоберт току-що беше организирал всички байовари в една държава и не искаше да противоречи на франките – те бяха многобройни и най-силният народ на запад. Той заповяда на своите в една нощ всеки един от тях да избие в своя дом българите заедно с жените и децата им. Това беше изпълнено незабавно. Беше страшно клане, за което години наред околните народи, особено славяните, си спомняха с отвращение. Да убиеш госта си, беше за славяните най-голямото престъпление. И никой от тези българи не остана жив освен Бал Цок със 700 мъже, заедно с жените и децата им. Те се отправиха през Алпите и се спасиха във Венетската марка. Бал Цог се сприятели с херцога на венетите Валук и заживя във Венеция. Франкският историк Фредегар Болгар записа това събитие. Бал Цок беше записан като Алцек.

Беше 632.

Бал Цог отиде при свои. Българи в Италия имаше още от преди много години. Тогава лонгобардският владетел Албоин остави собствената си земя в Панония на своите приятели, българите, обаче при условие, че ако някога лонгобардите биха били принудени да се завърнат у дома си да могат да заемат старата си земя. Лонгобардите, напуснаха Панония и тръгнаха с жени, деца и имот към Италия, за да я завладеят. Това стана между 561 и 568. Албоин доведе със себе си в Италия множество хора от различни племена, които бяха покорени от него или от други крале. Затова и през 632 селищата, в които те живеят наричат Гепиди, Българи, Сармати, Панонци, Свеви, Норици и с други такива имена. През тези години, 535-554, Италия бе опустошена от войната между Византия и остроготите. Чумата беше унищожила много народ в Лигурия и Венеция. И на всичко отгоре тези години не бяха плодородни и беше настъпил страшен глад, който опустоши цяла Италия. Тогава пълководецът на Юстиниан I Нарзес беше в Италия, но победата му беше безсмислена. Албоин доведе и 20 000 саксонски мъже с жени и деца в Италия. В Горна Италия, на която почнаха да викат и Ломбардия, те се смесиха с други народи и много от тях започнаха да говорят немски.

Кубрат настоя обаче синът на Бал Цок да бъде върнат във Велика България и да израсне в двора на дядо си. От Вениция през Юлианските Алпи по Драва и Дунава момчето беше докарано до Истрия на устието на Дунава. Оттам с кораб го откараха до Пантикапея за голяма радост на Кубрат и Сабина. Странно, отнесени от безброй грижи двамата не бяха изпитвали такива чувства към децата си както към този малък палавник. Внучетата са най-милите същества, мислеше си Кубрат.

Съобщението за неуспешния преврат настигна Кубрат в Берзития. Кубрат остави съвета, оттегли се и прекара три дена в размисъл. Кубер носеше чертите на Кубрат, беше едър и красив мъж, разсъдлив и внимателен. Беше радост за Сабина и Кубрат. Беше време Кубер да се заеме с най-значителната задача на Велика България, смазването на аварската империя. От години наред се купуваха стада, договаряха се мобилизационни планове с българите в Банат и по Тиса. Кубрат разтвори картите, които беше донесъл от Византия, и ясно нареди на Кубер да унищожи аварите и да изсели голямо количество берзити и всички българи и славяни, изселени през кампанията от 619 в Панония в следните римски провинции:

Ш Първа или Горна Мизия, това беше басейнът на река Морава;

Ш Втора или Долна Мизия, това бяха земите между Дунав и Стара планина, Добруджа и р. Вит;

Ш Превалитана или Превала, това бяха земите до р. Дрина и част от Албания;

Ш Родопа, това бяха земите на Родопите, Беломорското крайбрежие между реките Места и Марица;

Ш Тракия, това бяха земите по средното течение на р. Марица с градовете Филипопол и Бероя.

Когато още веднъж обмислиха всичко, Кубрат каза:

- И когато се справиш с аварите, удари тези кучета байоварите и убий Дагоберт.

Само след три години Дагоберт беше убит от българите от Илирик на мегдана в Кастра Регина пред очите на всички. Кръвта на избитите български мъже, жени, деца и старци още лепнеше по ръцете на байоварците. Кубер беше им наредил да минат през селищата, в които бяха избити българите, да откарат всичките им вещи и добитък в Долна Панония. Кубер забрани също и търговията между българи и байовари.

Оттогава двата народа се откъснаха един от друг.

Красивата Евдокия, съпругата на Ираклий, почина от болест, която лекарите ме можаха да излекуват. Ираклий едва тогава разбра, че тя беше важна част от живота му. След две години обаче реши да се ожени за братовчедката си Мартина. Мартина беше станала още по-красива жена от младежките им години. Патриархът не искаше да ги венчае. Мартина е фактически племенница на Ираклий, дъщеря на сестра му, и бракът ѝ с Ираклий е кръвосмешение и незаконен в очите на духовниците и на обществото. Ираклий наложи волята си. Роди им се момче, което кръстиха Ираклион, малкият Ираклий. През 641 Ираклий почина. Сенатът се намеси и отне правомощията на Мартина в полза на сина на Ираклий от първата му съпруга Евдокия - Константин III. Той трябваше да раздели управлението с Ираклион. Короняса ги Валентин, който имаше авторитет сред народа. И Константин, и Ираклион имаха интерес да управляват без Мартина. Мартина обаче имаше партия, която да я защити в Константинопол, която обаче не беше достатъчно силна. По това време Кубрат беше лично с армия в Кападокия. Той реши, за да защити интересите на Мартина, но за да легитимира действията си, писа на Мартина да му изпрати официално публично писмо. Мартина му изпрати писмо със следното съдържание: „Това писмо е изпратено от Мартина и Пирх, патриарха на Константинопол, до логотета Давид Матаргуем, нареждайки му да проведе енергична война, да направи Мартина своя жена и да свали доведения ѝ син Константин III, който беше император с Ираклий II, неговия брат.“ Никой в Константинопол обаче, не се съмняваше, че това е дело на Кубрат, както щеше да отбележи по това време владиката на Никеу в своята хроника. Всеизвестна беше дружбата му с Ираклий и благоразположението му към Мартина.

Мартина и Ираклион наредиха да се отрови Константин III, с което настроиха целия сенат и народа срещу себе си. В последвалото въстание в Цариград, предвождано от Валентин, двамата, Мартина и Ираклион, бяха хванати и пратени осакатени и обезобразени в манастир. Сякаш Софокъл беше предрекъл тази съдба в една от своите трагедии.

https://www.book.store.bg/p157601/kubrat-nikolaj-ivanov-kolev.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39099#%D0%A0%D1%94%D0%A1%D1%93%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A

https://www.book.store.bg/p255381/kubrat-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/kubrat.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=51787#%D0%A0%D1%94%D0%A1%D1%93%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606