01.Вярно ли е, че когато си бил дете твоите родители са те научили да пееш няколко песнички с „мръсни” текстове, за да забавляваш съседите на семейни сбирки с тях?

Б.Д. – Да, точно така беше! Но не бяха моите родители, някой друг е бил!

02.Помниш ли някоя от тях?

Б.Д. – За съжаление – не! Наистина не си спомням, бил съм много малък тогава.

03.Говори се, че в своите „бурни години” (някъде след 13-тата) си бил в „подземна активност” и че дори си изкарал 7 дена в поправителен затвор и заради това си изключен от Гимназията?

Б.Д. – Така е! Така е! После се записах в друга гимназия ... просто бях принуден, за да си набавя инструменти. Но обвиненията отпаднаха, бях освободен и поверен на строгия родителски контрол.

04.Ами излиза, че ти си основоположник на Движението „Сръбски Генгста Рок”?

Б.Д. – Ха ха ха! Може би ... има истина в това, но забележи после дори следвах Право! Значи съм преминал на „другата страна”...

05.Това в Чачак ли беше?

Б.Д. – Да, това беше в Чачак, а след това се преместихме в Белград.

06.След това ставаш актьор, пееш в рок - операта „Исус Христос – Суперзвезда”, съавтор си на предаване в ефира на Радио Белград, пишеш за прочутия „Джубокс” ... какъв искаше да станеш по онова време?

Б.Д. – Ами, какъв ли не! Най-напред исках да стана художник, все още пиша, дори имам колона в един вестник който излиза във Франкфурт и има тираж над милион и половина, писал съм за „НИМ”, „Дъга” и доста други. Продължавам да се занимавам със журналистика интензивно ...

07.Но тогава все още не си предполагал, че ще станеш рок – звезда?

Б.Д. – Ами, то всичко върви заедно!

08. Рибля Чорба официално е създадена на 15-ти август 1978-ма в белградския ресторант „Шумативац”. Какво ще стане следващата година, какво се подготвя за юбилея?

Б.Д. – За сега нищо специално, но трябва да помислим за нещо. Наскоро имахме голям концерт в „Арена” и ще бъде пуснато специално ДиВиДи от него, а последния ни албум „Трилогия” ще бъде издаден да сборно СиДи. От септември започваме записи за нов албум и така ... просто не искам толкова много да живеем от стара слава. Непрекъснато изпитвам нужда да пиша нови песни да подготвям нещо ново и да вървим напред...

09.Да но в началото на 90-те след албума „Лебедова песен”, на един концерт в Зайчар, Рибля Чорба официално се разпадна?

Б.Д. – Е, това беше за кратко! Може би не съм бил доволен от самия албум „Лебедова песен” тогава, явно не си е оправдал заглавието! Знаеш ли, войната и прекалено голямата депресия си казаха думата тогава.

10.Октомври 1983-та – Чорба свири в Пловдив и София, това твоята първа поява ли беше в нашата страна?

Б.Д. – Да, тогава за първи път дойдох в България.

11.Истина ли е, че тогава песента „Колко е хубаво да си глупав” е забранена на тези концерти?

Б.Д. – Ами, не си спомням дали точно за тази песен ставаше дума, но знаеш какви времена бяха тогава. От днешен аспект това сега изглежда смешно, но тогава наистина беше потресаващо да пея „Остани боклук докрай”. Това беше истинска Катастрофа. Всъщност моя най-голям проблем в Пловдив беше един телефон. Щях да пропусна концерта заради един хотелски телефон, наложи се да се обадя до в къщи и се оказа, че за да ме свържат с Белград трябваше да чакам час и половина, такива бяха международните връзки тогава.

12.Да останем на тази вълна. Дали вече „На Запад има нещо ново”? Знае се, че това беше песента, която реши, че Рибля Чорба не е в крак със социалистическия морал!

Б.Д. – Да, много прах се вдигна тогава около тази песен. А ако се вслушаш в нея, текста е тотално актуален в момента. На Запад няма нищо ново все още, освен че искат да ни избият. Пълни идиоти са, нали? Просто трябва да ни оставят на мира, ние сами ще си се избием помежду си. Аз познавам сръбския манталитет прекалено добре.

13.Какво се случи с ПОП (Партията на Обикновените Пияници)?

Б.Д. – Ами, престанах да пия и подадох оставка от морални съображения от председателския пост, но в знак на солидарност към миналото оставам редови член.

14.А колко са членовете на тази партия?

Б.Д. – По време на най-голямата си активност, партията имаше около 2500 членове. Тя лавираше между шегата и сериозното. По скоро това беше един Съюз, а не Партия. Ако бях се заел сериозно, това сега щеше да е безспорно най-силната Партия в страната, защото нито една политическа фракция не застъпва изцяло позицията на обикновените хора.

15.Тези членове само фенове на Рибля Чорба ли бяха?

Б.Д. – Амииииии! Идея си нямаш какви хора членуваха в ПОП ... от клошари до лекари и интелектуалци.

16.Преди 3 години ти стана Съветник на Министъра на Културата в Сърбия, година и половина по-късно всичко това приключи ... Какво точно се случи? Споменава се скандал с Телевизия „Бе-92”?

Б.Д. – Да! Това е една долна проамериканска телевизия. Финансира я кой ли не. Преди един концерт в Лесковац ме попитаха какво мисля за тази телевизия и аз им казах, че това са лайна, пички, предатели и платени боклуци. Мисля го и в момента. Разбира се, това не беше нормално да бъде изречено от лице на държавна длъжност и бях освободен. На Министъра му беше крайно неприятно да ме изгони, най-вече защото съпругата му го заплаши пред мен по телефона, че ако ме изгони и тя него ще го изгони. Но аз напълно го разбирам, това не е негово лично решение!

17.И все пак той трябваше да е подготвен, след като взима Бора Чорба на работа?

Б.Д. – Така е, но се оказа принципен човек.

18.Автор си на над 200 песни на Рибля Чорба, дали все още „Погледни твоя дом, Ангеле” е най-любимата ти?

Б.Д. – Това е най-великата песен която съм написал! Избраха я за хит на Столетието в Сърбия. Да, харесвам я много, но харесвам и „Презир”. Много от песните ми са прекалено тежки дори да се изпълняват на концерт, но си остават специални, като например „Майко”, в която човек сам си се праща на майната си, чрез думите „Майко разтвори си двата крака, да се върна където бях преди”. Звучи брутално, но е истинско и аз тази песен наистина я обожавам. Харесвам и „Сбогом, Сърбио”, която е преработка на една африканска песен.

19.Ха, това не го знаех!

Б.Д. – Няма страшно! Най-после да има нещо и което не знаеш!

20.Издал си седем Сбирки с Поезия, тиража им надхвърля 200 000, дали някоя от тях е издадена и извън Сърбия на друг език?

Б.Д. – Не знам какво да ти кажа. Знам, че са правени много дипломни работи върху поезията ми, дори до Сорбоната са стигали. Много ми хареса идеята на концерта във Видин да се опитам да изпея на български песента „Два Динара Друже”.

21.Все още Джо Кокър ли е твоя любим певец, както преди 30 години?

Б.Д. – Да! Абсолюто!

22.Имаш ли време за любимите си неща – риболов и футбол?

Б.Д. - За съжаление прекалено малко! Всичко съм предоставил на сина ми!

 VaGro_2007