В редовете надолу става дума за един от многото проблеми, които циркулират из българското пространство напоследък. Той е свързан с компанията ЧЕЗ. Явно в нашата страна всеки трябва да мине по реда си и за нещастие сега е дошъл точно реда на снаха ми. Нещо като „кръвен данък” към процъфтяващата ни Енергетика, нещо като „без вина виновен” в един задушаващ се двумилионен град, предвиден да функционира като четвъртмилионен, нещо като съвременна поговорка от типа „Като ми пееш в София ... кой ли ми те слуша?” .....

   Ето ги и нейните патила и неволи, свързани с ЧЕЗ в хронологичен ред:

    На 12.02.2008 г. платих последната си фактура, получена от ЧЕЗ България. От тогава спрях да получавам сметки. През месец март отидох да проверя в центъра за работа с клиенти на ул. „Христо Матов” 9а, там ми отговориха че, ще разгледат случая – което  отне около 40-50 минути ровене в архива (кооперацията в която живея е сравнително нова, акт 16 излезе юли 2007 г.).

  След 10-15 дни в чакане някой да ми се обади отидох да проверя какво става пак на същия адрес, но вече при друга служителка. Тя каза, че партидата ми е закрита и ИТН номера който дадох, се води на магазин в същата кооперация. Отговорих  че, това е абсурдно, защото живеем в апартамент, а не в магазин и че нито аз, нито съпругът ми сме ходили да закриваме партиди. Отново ми взеха телефонния номер и казаха, че ще проверят и да чакам, но никой не се обади. На 17.04.2008 г. отново посетих центъра за работа с клиенти при трета служителка, разказах за пореден път проблема и пуснахме заявление със срок на изпълнение 25 дни.

  Около 20.05.2008 г. ми се обадиха по телефона и ме уведомиха, че проблема е отстранен и на 05.06.2008 г. ще получа фактура. Такава и до момента нямам, за да си платя изразходваната електроенергия. На 09.06.2008 г. за пореден път се разходих до ЧЕЗ и след 30 минути обяснение на поредната служителка казаха, че вината не е във тях. Пуснах дежурното заявление със срок 7 дни и чакам отново отговор. Изявих неколкократно желание да разговарям с някой началник или с служител на отдел фактуриране но “любезно “ ми отговориха, че нямам достъп до тях. Не го разбирам това ДА ИСКАМ ДА СИ ПЛАТЯ ТОКА И ДА НЕ МОГА!!! А междувременно сметките се трупат и вече са около 400-500 лева, не знам още колко време ще отнеме пускането на заявления, но аз не мога да чакам сумата да стане 1000 лева и повече.    

   Сега тя смята да изпрати тази жалба до всички възможни (и невъзможни) инстанции и медии с надеждата в тази „рулетка” да бъде нацелен точно нейния номер и някой на който (поне малко) му пука, да й обърне внимание. Иначе какъв смисъл имат всякакви там закони, данъци, избори, гласувания и криворазбраната ни демокрация?