Някой пали знамената,
този някой май съм аз,
иде време за разплата,
сблъсък мощен във анфас.
Революция в таблетки,
мозък като дунапрен,
зад бронирани жилетки,
робокоп е унижен.
Златните яйца са мит,
липсва тук домашна птица,
в станиол лежи увит,
натрошен след боя рицар.
Дъжд с отровни молекули,
бомбардира климатика,
сняг единствено през юли,
някой гръмна синоптика.
Женска плът за консумация,
със изтекъл срок на годност,
новоанадолска нация,
иска своя автономност.
За един куплет поезия,
харчиш половин живот,
чатиш с черна от Родезия,
и го даваш полиглот.
Някой стреля по пингвини,
гази с валяк невестулки,
друг пък прави дупки в дини,
и си свети със светулки.
Плаче днес една Планета,
малтретирана зловещо,
скорост първа, после трета,
нека става по-горещо.
Мравоядите са болни,
липсва точна диагноза,
идиоти са доволни,
от петролната психоза.
Шампион по лицемерие,
задължителен предмет,
пада вота на доверие,
заради поп-фолк банкет.
Във огнеупорна каса,
пазиш млечните си зъби,
мъчиш се да хакнеш НАСА,
пълно е с отровни гъби.
Изоставен Еднорог,
блъска се в стени от лава,
всеки поглед е порок,
носи ти се лоша слава.
Самолети от хартия,
кораб с телени платна,
правиш с включена ютия,
100 хлебарки на петна.
Няма Коледа в Лапландия,
нито лято в Палестина,
под вода е днес Холандия,
Земното кълбо почина!
Джон Лорд си отиде - но музиката остава....
ОЧЕВИДНО - от Мария Донева