БЪДЕЩЕ В КЛЕТКА
/Когато сънуваш кристална муха/
 

Това ли са наште луксозни творения,
Години погълнали в мечти и летене,
Това ли заслужиха стоте поколения,
В очите им лумва пламъка гневен.

Сапунен мехур, кристална муха,
Пластмасов лимон, сърце в стъкленица,
Стоманена челюст, въздишка една,
Нефтена пяна, глинена пица.

Финнобезсрамни ретролъжи ,
Мъртво дихание, прах, тишина,
Пясъци черни, остри скали,
Пушек отровен, бледа луна.

Хора-роботи, призраци сиви,
Липса на чувства, трева, кислород,
Паяци атомни, зловещо лениви,
Куполни клетки, изгубен живот.

Реките са мъртви, рибите също,
Пингвини и китове, палми, лиани,
Живеем в ковчези, събрани нагъсто,
Не хора, а плъхове, хиени и врани.

Погубихме всичко, погубихме разума,
Живеем в удобства, но се нервираме,
Копнеем за вярата, слънцето, въздуха,
И даже любов, все по-трудно намираме ...

VaGro 1987