Днес се навършват точно два месеца откакто не съм на работа. Да не се изхвърлям, но това може би са най-хубавите ми два месеца през последните 10-тина години.

  Нормализирах си съня, напусна ме мигрената, възобнових стари познанства, спечелих нови, гледах концерти, подготвих творчески проекти. Вкусих свободата и от нископлатен крепостен селянин, отново се превърнах в нормален човек.

 

  На дивотиите, които се лансират, че по време на „криза” работа не се напуска ... изобщо, ама изобщо не им се връзвайте. Нископлатеният и безсмислен труд е ВРЕДЕН за човека!

 

 Всъщност отдавна бях решил да напусна Държавен Куклен Театър – Видин и „закрития” град Видин. Бях го планувал за първите дни на 2010-та година, но една отрепка-колега, реши да ме предаде предсрочно и ми поразвали плановете.

 

 Напуснах несъгласен с начина на ръководене на Театъра от директорката Павлинка Трифонова или по-точно от нея и съпруга й (вече бивш) Жоро Иванов. Причините да взема това решение са десетки и ги излагам по-долу, но най-пресните са от турнетата в Ямбол и Пазарджик  в периода 27.10 – 3.11.2009 г.

 

    Напук на кризата и писмата на Министъра за максимално свиване на разходите, част от екипа на ДКТ-Видин в рамките на един месец измина над 4 000 километра в губещи турнета с риск за живота на трупата. Причината е, че автобусът на театъра се оказа, че от много време е бил с дефектирали спирачки и дори му е била изключена електрониката, за да се ползва поне частично задната система за спиране. Добавям към това и летните гуми по време на първия паднал сняг, хванал ни на път, плюс попадането в епицентъра на грипната епидемия (Ямбол), съпътствана от епидемии от заушка и шарка.

 

    Чашата преля в Ямбол, когато се оказа, че пари за нощувки са предвидени само за жените в групата!?!?!? Мъжете имаха вариант да спят в мизерния апартамент на Театъра, който аз лично отхвърлих, като примитивен и с брутално навлизане в личното ми пространство. Защото след като съм изпратен командировка да упражнявам професията си, държа да почивам самостоятелно и то при прилични условия. Какво от това, че не съм от женски пол???

 

    За да си осигуря макар и минимален комфорт се принудих да платя 90 лева лични пари за 3-те нощувки в Ямбол.

 Два дена по-късно, след 1100 километров преход, отново поехме на път, този път към Пазарджик. Там домакините ни настаниха в хотел „Тракия”, но по двама в стая, с което пак беше посегнато на личното ми пространство и бях принуден да преспя на два стола в коридора на хотела, и да бъда „работоспособен” на следващата сутрин за две отговорни представления пред детската публика на Пазарджик.

 

   Логично след кошмарното ни и рисковано прибиране в падналия сняг, веднага внесох молба за напускане на ДКТ-Видин, разочарован от решенията на директорката Павлинка Трифонова. Позволих си да споделя своите премеждия в личния си блог в Интернет, подкрепени и със снимки от мизерните условия.

 

    Бях безкрайно изненадан, когато на следващия ден, на Общо Събрание на ДКТ-Видин, директорката започна с повишен тон да изяснява нашите трудови отношения пред целия колектив на Театъра, без дори да ми е дала отговор на внесената от мен молба предния ден. Предизвикан от тона й, вече бившия й съпруг Жоро Иванов, открито ме заплаши със саморазправа пред всички, припомняйки много неприятен момент от моя живот от преди 6 години, когато оцелях по чудо след нападение на наемник.

 

   Гневът на Жоро Иванов беше предизвикан от това, че съм научил за една жалка манипулация в отчет към Министерството на Културата, относно броя изиграни представления за първото полугодие на 2009-та година. Според този отчет (персонална карта за заетост) Иванов е едва с 3 (три) броя представления и от страх за съкращение или нещо друго, в документа му е написана и моята роля, като водещ на образователното шоу „С огъня шега не бива” с цели 24 представления.

 

   След унижението пред близо 20 колеги (почти половината от които роднини помежду си), на следващия ден (6.11.2009 г.), пуснах втора молба за напускане с настояване това да стане веднага, защото се притеснявам от физическа разправа срещу мен.

 

 

  Това са фактите. Ето и останалите причини, поради които напуснах ДКТ-Видин, независимо, че обичам Театъра и смятам че съм му дал доста като актьор, сценарист, автор на музика и песни, тон-оператор и популяризатор в интернет пространството.

 

 01.През лятото от ДКТ-Видин бяха освободени двама души, затова че дръзнаха да напишат оплакване срещу семейство Иванови. Същото се случи с още един колега преди два месеца.

 

 02.Непрекъснатото афиширане и работене по лични проекти, нямащи нищо общо с дейността на Театъра от страна на Трифонова и Иванов. Чрез сдружението им „Изток-Запад” и фондацията „Общество на познанието” те многократно ползваха салона, екипа и техниката на ДКТ-Видин за сбирки по проекти за лов и риболов, религиозни паметници, превенции за наркомани, туризъм, социално подпомагане и т.н. Наистина прекрасно нещо е да имаш държавен офис и телефон за работа по проекти!

 

 03.Постоянното изтъкване на Жоро Иванов, че той ни е назначил на работа, той е платил тока на Театъра, той е направил ремонтите му, той ни давал хляба и т.н. Което логично ме води до мисълта, дали наистина този Театър все още е Държавен?

 

 04.Очевадният „конфликт на интереси”, заради който Трифонова и Иванов се разведоха (поне така твърдят) през месец октомври, с цел да се запази местенцето като актьор на последния, след като над 10 години не се беше качвал на сцена.

 

 05.Липсата на каквато и да е съвременна озвучителна и осветителна техника. Ужасяващата задименост от цигарен дим в сградата на Кукления Театър, фоайето на която е завзето изцяло от кафе-бар с нулева аспирация.

 

 06.Непрекъснатото подготвяне и организиране на служебни банкети от страна на Иванов, превърнали се във фикс-идеята на живота му. Може би и по тази причина той от години ползва служебен телефон на Държавен Куклен Театър – Видин?

 

 07.Необяснимите „права” на Жоро Иванов да определя работното време на техническата група, да освобождава и да я вика на работа при положение, че по щат е само един актьор (без актьорско образование).

 

 08.Привилегиите за Жоро Иванов да репетира, когато на него му се иска. Да не облича сценичен костюм. Да си тръгва от репетиция, когато той реши. Да не идва изобщо на такава. Да маркира реплики, дори седнал в салона, докато колегите му се потят на сцената ...

 

 09.Наличието на дузина колеги в екипа, живеещи и работещи в София, който се явяват на щатното си работно място във Видин за не повече от 2 седмици годишно.

 

 10.Не искам да ме управлява повече Директор, чието име постоянно е замесено в разследвания, дела и съдебни процеси. Директор, който в месеците като народен представител се е водел и на заплата в Театъра, прикриван от същото нищожество, което ме натопи и което тогава заемаше длъжност „директор на конци”.

 

   В изброения списък не включвам тотално недоказуемите „театрални легенди”, като инсценираните наводнения в мазето на Театъра с цел бракуване и продаване на кукли и декори в съседна Сърбия през 90-те години. Кокошкарството да се дават дори личните килими на химическо чистене, заедно със завесите на Театъра. „Помолването” на техническата група, да извършва лична работа в дома на Иванови, като цепене на дърва, ремонти на къщи и автомобили ... та дори до правенето на зимнина за през зимата. Хвърлените преди 3 години пари за интернет сайт на Театъра, който още не е видял бял свят. Ежегодните почивки в чужбина на „семейството” и то винаги след откриване на новия творчески сезон. Почти ежеседмичните „командировки” на Директорката до София ....

 

 Спирам до тук! Това са личните ми причини да напусна Държавен Куклен Театър – Видин. С написаното по-горе ни най-малко не целя да се връщам на работа там. На хората в нашия град отдавна е известно, че „бившето” семейство Иванови е ВЕЧНО и неподвластно на времето. Не обвинявам официално никого в нищо, просто исках да си отбележа двата месеца СВОБОДА :)))

Честито!!!!

"И ето идва най-щастливия ден ..." :)

поздравления и успех

Благодаря ти, градски :)

Присъединявам се към теб, Васкони! Но аз вече се уморих да говоря, а и смятам че на всички в този град, а и на цялото театрално съсловие в България е ясно какво представляват Иванови!
Нели

институцията като такава си е добра, но има много сговнясали се хора там и много СМЪРДИИИИИИ!!!

Chestita Nova Godina,Zdrave i Stastie Ot vse sarce ti gelaja! To pak edin Teatar ,I artistite,Mani mani! Nisto ne si zagubil,i talantati ne mogat da go vzemat ot racete!Vsjako zlo za dobro,e kazal naroda! A taka!Uspeh!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Утрепките ИВАНОВИ , кой не е чул за тях!!!! За ЖОРО ''КЕБАПЕТЕ'' и ПОЛИНКА. Честито ВАСКО,отърва се, а другите да цепят дърва сега е сезона.Те си знаят кои са.........

Iavno niakoi hora viarvat che da rabotish v kuklen teatar triabva da si marionetka..
.......
Za ostanalite... SVOBODA :-)

:)))

Navsqkyde baroni i grafove se rasporejdat , kato 4e li sa potomzi na knqze. Vse edno se namiram v stednite vekove.
Nqkakvi familii i klanove obsebili vlastta, okolo tqh podmazva4i.
Bedna Bylgario , koga ste se ottyrsih ot tezi parasiti.
Na teb jelaq kysmet.Da uspeesh vypreki vsi4ko!

Да ти кажа... сещам се и за други такива "семейства" из разни институции видински... :о))) Стандарт явно някакъв следват. Ама пък е кеф невероятен да им вгорчаваш жалкия животец. :о)))

хах,аз пък си мисля,че за директор на Кукления театър във Видин,трябва да назначим (без избори,защото и без това всички ще я обичат;) СЛАДКАТА МИШЧИЦА-МАЛКОТО ДОБРО ГЕРОЙЧЕ от една от твоите авторски пиеси,Васко (Ако не е "коледата е за всички" ми прости,че не се сещам за името,но не съм я гледала,за да я запомня).Тя е миличка,благочестива и пре-пре много сладурска и аз съм й голям фен.Поздравявам те за това,че си я намерил дълбоко в сърцето си и си я сътворил!!! ;))