Жоро в Царството на Супата

(В Холандия съм)

Той крачеше с походка тъпа,

във Царството на агнешката Супа,

и гледаше със поглед замечтан,

в далечината към един димящ казан.

Картофи, моркови, фидета,

с туй бяха пълни супните морета,

а Жоро беше с вид на пор,

с Охрана – някакъв Шофьор.

В една Машина с много копчета,

набара Жоро супа – топчета,

лъжица във ръката му попадна,

и Театралът супата нападна.

Бульона той посърбваше с наслада,

а топчетата, гълташе ги като хала,

додето кажете Едно, Две, Три,

и супата за миг се изпари.

Изминаха и седмица, и две,

а Жоро все не можеше да спре,

и Царството на Супа обедня,

бульона в супните морета намаля.

От Супата след месец нямаше и помен,

остана само там Казана, като спомен,

а Жоро пак се върна гладен у дома,

там супа готвеше, злата му жена ...

(Произведението да се чете само от видинчани)