Прочетен: 5612 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 04.12.2011 18:58
От детството обичам музиката, даже и сега когато пиша тези редове, тихо изпълва стаята с любими звуци. Нямах упоритостта и търпението да се науча да свиря. Амбициите на майка ми, ме срещнаха с акордеон и цигулка без никакъв успех. Едва ги спасиха от пълно разглобяване, за да видя кой и как свири вътре, а повреденият от мен лък на цигулката, идеално изстрелваше клечки и телове – стрели. Не познавах ноти, стилове, изпълнители, до днес музиката за мен се дели само на два вида - хубава и лоша, дразнеща и омайна. Явно има някаква, вибрационна, енергийна магия, която даже без текста ми въздействува духовно, сменя емоциите от радост до транс. Необходимост, лично усещане, духовна храна. Хората, които не обичат и не слушат музика за мен са болни, съжалявам ги. Ето в този момент слушам една хубава песен на Бионсе – Ореол, усещането е неописуемо, пускам я отново...
В ранните ми години да слушаш хубава музика не беше никак лесно. Транзисторните приемници бавно навлизаха в бита, ламповите радиоапарати с грамофон за винилни плочи струваха 1 -2 средни работни заплати, а първите ролкови магнетофони – 10 заплати. Да не говорим, че плочи с качествени и хубави записи, ролки се намираха много трудно, основно на черния пазар, също на солени цени. Много малко радиостанции имаха УКВ излъчване и тесния честотен диапазон, изкривяваше музиката и и придаваше ламаринено звучене.До днес пазя, подарения от дядо ми радиоапарат с грамофон Акорд 101, който тогава струваше 2 заплати на млад инженер (2х90 лв), а една плоча втора ръка на Би Джийс - 15 лева. Давам тези цифри, като информация за тинейжърите пъхнали в ухо слушалки и МР3 плеърите в джобчето на дънките. Не толкова, че България беше страна от соц. лагера, развитието на техниката и технологиите в информационната и съобщителна сфера, по- целия свят бяха такива. Желязната завеса създаваше проблеми, но имаше достатъчно пробойни, особено за музиката. Забранения плод се търсеше масово и притежанието на магнитофон, на който може да запишеш музика, даваше големи предимства. Как ли не увещавах баща ми да ми купи магнетофон. Бях готов на робски труд, послушание, отличен успех, но той беше непреклонен. С приятелите търсехме части, моторчета и правехме жалки опити сами да си направим нещо звукозаписно. Беше почти невъзможно, защото изискваше прецизна механика, синхронни скорости и детайли, невъзможни за битовите условия.
В техникума имах гадже на което подариха италиански, транзисторен, преносим, репортерски магнетофон Жилозо с красив дизайн. Всяка свободна минута използувах за записи и слушане. След години се ожених за нея, а приятелите се майтапеха, че съм се оженил за магнетофона и не бяха много далеч от истината. Жена ми не е любител на музиката, не направи нито един запис и докъто бяхме ученици той стоеше основно при мен. Пазя го до днес, нищо че музиката от него звучи провлачено в тесен честотен диапазон. В същата кутия съм добавил доста по- модерна електроника и усилватели, като награда за дългата и вярна служба. На четвъртата, студентска година с много труд и лишения, успях да спестя нужните пари и най- после си реализирах мечтата за собствен магнетофон – Юпитер 202. Това беше една голяма, яка, съветска бандура, тежаща с тонколоните над 30 кг. , но свиреше доста по добре от Жилозото. Трудно се намираха качествени грамофони и плочи за чист и добър запис, нямаше интернет и компютри с аудиокарти, МР3. Не знам дали, някой съвременен млад човек може да оцени усилията от онова време, да притежаваш добра музика в къщи.
В 1982 г. по невероятна и щастлива случайност, бях командирован в Швейцария по закупуването на една машина за изпитания. Компактните радио- касетофони бяха превзели пазара и имаха сравнително ниски цени. Вносните мита обаче бяха изключително високи. Командировъчните не стигаха за такива покупки. Реших да си купя поне една нова ролка за магнетофона. За жалост тя струваше, като ретро стока, повече от един касетофон. Домакина Валтер усети и разбра повода за суетнята и ми подари ролката. Ами сега, по правилата трябваше да докладвам, че ми е подарена и да я предам на съответните органи. Не спазих правилата и рискувах повече да не ме пуснат извън България. Сега дъщерите ме питат, защо не изхвърля виниловите плочи, ролките и старите грамофони, магнетофони, сигурно някой ден ще разберат защо !?
Та ... стига толкова, сега край мен звучи Уитни Хюстън – Аз винаги ще те обичам - от филма Бодигард и очите ми се изпълват със сълзи, а душата с любов, ... хубаво е !
.jpg)
