Точно преди 25 години в абсолютно същите дни на годината, започваха предновогодишните балове в дискотеката на Окръжен Младежки Дом – Видин. Гостуваше ни тотално хитовата втора формация на група „Тангра” с новия си (тогава) вокалист Станислав Сланев – Стенли. „Бъди какъвто си”, „До последен дъх”, „Оловният войник” и „Жулиета” бяха зверски хитове, а „Тангра” от шлагерна формация, бяха еволюирали в модерен ню-уейв, невиждан по нашите земи дотогава.

 

  Учех в 11-ти клас по това време, DJ-ствах активно и съвсем логично се залепих като марка за групата ... и така цяла седмица.

 Та, в онази формация на „Тангра”, тогава забиваше страхотния български джаз-рок китарист Валери Миловански. Никога няма да забравя какво ми каза в една от вечерите с концерт на състава. На въпроса ми, защо единствената чужда песен, която изпълняват е точно “Alive and Kicking” на Simple Minds, Валери ми отговори, че една група ако иска да е Класа, трябва да има поне едно парче на шотландците в репертоара си. Обясни ми колко изчистено и модерно звучат китарите на Simple Minds и че във Великобритания (тогава) са в Топ-3, заедно с Duran Duran и Spandau Ballet.

 Горе-долу и моя персонален Топ-3 беше същия в момента и буквално се размазах от кеф.

 

   Джим Кер и компания ме спечелиха завинаги още през 1982-ра с клипа на парчето си „Glittering Prize” и от тогава то си ми остана най-любимо. Спомням си дори, че в казармата, когато играехме бридж с един приятел от Русе си подсказвахме, като бяхме кръстили всяка карта с име на певец. Джим Кер беше Поп Каро :)))

 

   Блъскам всичките тези мили спомени, за да обясня каква легендарна и супер класна група, заби в понеделник (14.12) в зала 1 на НДК.

 

 Брилянтен концерт. От онези в които 16-годишни надрусани идиоти, категорично отсъстват, за сметка на 30-40-50 годишни фенове-ветерани с посребрени коси, придружавани от напълно БЕЗсиликонови девойки с дебела очна линия :)))

 

 Над 2 часа върхово удоволствие, сред около 3 000 усмихнати съмишленици.

 Да живее британския рок от 80-те години!

 

 Simple Minds дойдоха да ни поздравят за тяхната 30 годишнина. И пак ще дойдат. Джим Кер го обеща след седмото парче от биса. Не му се слизаше от сцената. Над 20 минути си намираше повод да се връща и да маха на феновете-ветерани, които не свалиха ръцете си от първата до последната песен.

 

  Шотландците забиха всичко най-добро от 30 годишната си кариера и половината песни от новия си албум “Graffiti Soul”, излязъл в края на месец май тази година. Е да ... пропуснаха емблематичните „Mandela Day” и „Belfast Child”, но то при толкова хитове, разпръснати в три декади е обяснимо.

 

 Останалото ... стил на ента, поне 15 сменени китари на Чарли Бърчил, супер глас на бек-вокалистката Сара Браун и тотално раздаване от страна на Джим Кер. А за мен лично ... поредна мечта в колекцията.

 

  Накрая Джим помоли за пълна тишина и развълнуван изрече: „Ние сме Simple Minds ... Ние ви обичаме!”. И беше безумно искрен ...

бЛАЗЕ ТИ ,ЧЕ ИМАШ ВРЕМЕ ЗА ТАКИВА МЕРОПРИЯТИЯ,А ЧОВЕК ИМА НУЖДА ДА ИЗБЯГА ОТ ТОЗИ ГРАД! СИГУРНО Е БИЛО ЯКО,А ?

съжалявам,че не бях.със сигурност е било върховно изживяване,човек да види и чуе на живо група с която е отраснъл. сими

Жив ли си бре, DJ СИМИ ?

Сими е жив! Имаше малко здравословни проблеми наскоро, но вече е ОК! Поне така съобщиха по CNN :)))

Концертът беше СТРАХОТЕН!