Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2011 11:13 - ПЕПИ ПИСАРСКИ: „Веско ще е последния вокалист в историята на „Атлас”!”
Автор: vagro Категория: Музика   
Прочетен: 2834 Коментари: 2 Гласове:
2



   Интервюто с „човека-Атлас” Пепи Писарски правим по Скайп, напълно в крак с бесния ритъм на съвременното ежедневие, по-малко от две години преди края на света. Посредник на нашите чат-преговори е авторът на книгата „АТЛАС – В инкубатора на славата” – Румен Янев.

 

 Има личности-емблеми в родната ни поп-рок история, от които човек не може да не изпитва респект и дори страхопочитание. Личности с култов статут, преминали през стотици битки за оцеляване и спечелили уважението на много, много хора. Такива са Васо Гюров, Милена Славова, Васко Кръпката, Кирил Маричков, Роси Кирилова, Орлин Горанов и поне още дузина други. В тази група, категорично е и Пепи Писарски.

 

 Чудовищният инат и талант на този изпълнител, продължава да влачи формациите на една от най-обичаните български групи през годините, а оказа се и през вековете. И то във времена в които на територията на страната ни, се случва не повече от 3% цивилизована (НЕориенталска) музика!

 

 Повечето отдавна да са се отказали, превръщайки се в скучни пораснали чичковци. За огромно щастие Пепи не е един от тях.

 Знам, че е „труден” и зает творец. В началото се опитвам да пускам смешки, които имат категорично нулев ефект, дори след като се заигравам с името на групата, дали случайно не е вдъхновено от култовото соц-предаване по телевизията – „Атлас” и защо не са се кръстили „Бразди”, например.

 

П.П. – Атлас е древногръцки полубог!

 

 И точка! Пепи е ледено кратък и ясен. От тук нататък се „спичам” още повече, но поне знам, че в този разговор „хахо-хихи” категорично няма да има. Логично минавам в 80-те за личен комфорт и общи спомени. Питам Писарски има ли носталгия по 80-те?

 

П.П. – В някои моменти, но сега също ми харесва! През 80-те те арестуваха в „Кореком” за едно шоколадче и ни подстригваха по улиците.

 

В.Г. - Знаеш ли, че първата ни среща с тебе беше през 88-ма на съвместния концерт на Клас и Атлас .... в един младежки дом в София. Тогава Иван Градинаров ме вкара в гримьорната ви :)

 

П.П. – Лелеееее, аз бях поначупен тогава!

 

В.Г. - Тогава си спомням, че се събираха подписи в една тетрадка, да се вдигне забраната и да се пускат и Клас по националното радиото!

 

П.П. – Е, чак забрани не е имало. Всъщност може би, заради студиото! Те тогава имаха студио и много им завиждаха. Но след 90-та година доста ги пускаха, както и нас.

 

В.Г. – Книгата на Румен Янев „АТЛАС – В инкубатора на славата” е разкошна. Изчита се на един дъх и не ти се иска да свършва?

 

П.П. – Да! И аз много я харесвам макар, че има още толкова много истории ...

 

   Тук се налага с Пепи Писарски да прекъснем чат-сесията, защото той няма никакво време. Довършва новия албум на „Атлас”, подготвя и участие на 11-ти февруари в Пловдив, тества някакъв бас ... абе, напечено му е!

 Договаряме се да продължим на следващия ден, което разбира се, не се случва, защото месомелачката ни засмуква и двамата.

 Чак десет дена по-късно довършваме започнатото и то в микрофонен разговор по Скайп, ползвайки една негова следобедна почивка за десетина минути.

 

В.Г. – Май след книгата за „Щурците”, това е втората за българска група, която се появява? Това ласкае ли те? Че точно „Атлас”, а не „Сигнал” или „Тангра”, например?

 

П.П. – Ами не съм сигурен дали е втората, но и да бяхме трети или четвърти по ред , няма никакво значение. Много се кефя за тази книга. Това е огромно признание за група „Атлас”.

 

В.Г. – Няма как да не те попитам, сумирал ли си броя на музикантите преминали през „Атлас” във всичките тези години?

 

П.П. – Не, а и не смятам да го правя. Списъкът на имената е много по-голям от тези които са включени в книгата. В годините в които работехме в чужбина, наистина се смениха страшно много хора. Това беше една по-друга селекция, наричаше се „Атлас Бенд”.

 

В.Г. – Това последната ли формация ще е? Поне до края на света?

 

П.П. – Ами, да! Така си мисля поне! Специално вокалиста Веско за мен е незаменим вече десетина години и ако не дай си боже се разделим, повече едва ли ще търся нов певец. Ще се занимавам с композиране на музика за филми и театрални постановки.

 

В.Г. – Кой е персоналният ти фаворит от песните, които си създал през годините?

 

П.П. – Много държа на новите ни песни. За мен това е най-доброто правено досега. От старата продукция на „Атлас”, най-любима ми е „Есенни цветя”, но гледам напред и си харесвам новите неща. Ето например, парчето „Ничия любов”, което композирах за Орлин Горанов в момента е Номер Едно в Топ 20 – класацията за българска музика „Ескалатор” по БНР.

 

В.Г. – За личния ти музикален преход от кънтри към ню уейв, Румен е описал в книгата, кажи обаче кои бяха музикалните ви любимци тогава в световен мащаб?

 

П.П. – Най-вече U2 и INXS! По-малко Depeche Mode и The Cure. С кънтрито беше ясно, че няма как да се получи на български. Звучахме в стил „Ален мак”. Големите „виновници” за стиловата промяна на „Атлас” са братята Суки и Тодор Лазарови в края на 80-те.

 

В.Г. – Запазваш визуалния си имидж от времето на ню уейв поколението, кой те вдъхнови в онези години за така наречения в днешно време „стайлинг”?

 

П.П. – Е, не бих казал, че е така! Тогава не сме имали конкретни идоли, просто гледахме видео и телевизия и се опитвахме да сме актуални като имидж.

 

В.Г. – Мнението ти за „Евровизия”?

 

П.П. – Аз имам готова песен в момента. Мисля, че категорично пасва на формата на конкурса и би се харесала, най-вече в Скандинавия. Запознах се и с регламента на БГ Евровизия през тази години. Ами не съм доволен! Системата не е демократична, избора е доста компрометиран. Давал съм преди две мой композиции за участие и винаги разочарования. Някак си нещата са опорочени ...

 

   Тук някъде решавам, че съм си свършил работата. В „живия” разговор Пепи Писарски се оказва един обаятелен събеседник, който говори благо и без грам поза. И то не би било нормално да е иначе, става дума на звезда от старата школа все пак!

 Ще ми се да му разкажа и припомня още много неща за срещите ни през годините. Или за оня забавен случай през 1988-ма, когато като DJ за една вечер пуснах парчето на „Атлас” – „Джунгла” цели 32 пъти, за да си отмъстя на един музиколог от Дирекция Музика, дошъл на проверка в заведението, като усилвах на макс строфата от текста „Глупакът си ти!”... :)))

 

   Всичко останало за Пепи и „Атлас” обаче, го има написано по великолепен начин в книгата „АТЛАС – В инкубатора на славата” от „емблемата на Ритъм” – Румен Янев. Уникалният  продукт е в луксозна опаковка, включва и лирическата поезия на Захари Иванов – „Изчезнал остров” с бонус-диск – ремастерирания албум на „Атлас” – „Душата ми се рони”.

 

  Иначе Скайпът е суперска работа! Преди 23 години, за да чуя Пепи Писарски трябваше да бия път повече от километър, за да се договоря по един уличен телефон с двама мой състуденти, да ходим на концерт на „Атлас”. Сега стана за секунди и то по домашни чехли!

image





Тагове:   atlas,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Любима БГ група!
09.02.2011 13:52
Докосни синьото небе
Докосни очите ми сега
Докосни слънцето с ръце
Очите са излишни
Чак до сутринтааааааа ооо оо оооооо...
"Сляпо момиче" от периода с Дони ми е една от любимите.

Често слушам Атлас в колата пътувайки за Видин - някакси ме карат да летя....
цитирай
2. bachym - забавлявах се доста
09.02.2011 13:53
http://vagro.blog.bg/muzika/2007/09/07/5-novi-parcheta-za-poslushnite-momicheta-i-momcheta.108020

харесвам ги всичките наши поп и рок
( някои повече )

последните 20 години
си лекувам душата
с Bajaga
:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vagro
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3573508
Постинги: 1723
Коментари: 2941
Гласове: 9973
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31