Със Станислав Сланев – Стенли се запознах през зимата на 1984-та. Точно преди четвърт век. Беше чисто новият певец на група „Тангра” във втория им творчески период, прескачащ рязко от бийтълсово шлагеросване към модерен ню-уейв. Албумът-легенда „Бъди какъвто си” още не беше излязъл, а емблематичната песен „До последен дъх” бе надраскана върху лист от тетрадка и Стенли я изпя от него за първи път в Младежкия Дом във Видин.

 „Тангра” тогава гостуваха за серия предновогодишни концерти из северозападна България и аз се залепих за тях, като гербова марка. Веселякът Дани ме учеше как да си топирам косата с крем за бръснене, страхотния китарист Валери Миловански ми обясняваше колко брилянтни са рифовете в парчетата на U2 и Simple Minds, Косьо Марков ми подаряваше плакати и картички на групата с облекла на официалния им спонсор (мисля, че беше „Руен”) ... а Стенли?! Стенли беше кротък!

Пълният текст ... ТУК !!!