Жан Мишел Жар обаче е друга работа. Друга Галактика. И друга Матрица.

 И нова зала. Аууууууу! Добре дошли на Юпитер!

 Струваше си чакането толкова години.

  Първата ми слухова среща със Жан-Мишел (тогава още с тире между двете първи имена), беше в самото начало на 80-те години. Тогава в ролята на пионерче в последен стадии, преди да мутира в комсомолец, сутрин в училище правехме някакви странни движения в двора, наречени „ведрина”. В духа на родолюбието с месеци ни блъскаха разни прави и криви хора за музикален фон по училищната уредба. Докато един ден ...

 ... някаква вълшебна електронна музика се понесе от ламаринените колони на училището. След първоначалното стъписване, зверски прилив на енергия ме понесе и гимнастиката стана направо тренировка. Попитах едни местни „специалисти”, кой го свири това и ми отговориха, че е някакъв французин, дето свири на „оксижен” !?!?

Толкова ни е било инфото явно в онези времена!

Пълният текст ... ТУК !!!