Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02 09:30 - Половин век Uriah Heep в София
Автор: vagro Категория: Музика   
Прочетен: 5772 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

  Преди около 40 години, като пубертиращ гимназист в байтошова България, бях категорично убеден, че съществуват две групи под името Uriah Heep. Едната е тази пърпълоподобната от 70-те с два-три хард-рок хита и почти нулева успеваемост в световните класации. А втората е някаква диско-рок банда от началото на 80-те, на която въртяхме като бесни по дискотеките, парчето „On The Rebound”. Информацията в онези строги времена идваше съвсем оскъдна и ми трябваха години, за да разбера, че става дума за една и съща банда. А въпросната диско песен при това не е тяхна, ами кавър върху сингъл на британския музикант Ръсел Балард, излязъл в оригинал година по-рано. Uriah Heep включват този трак в албума си „Abominog” от 1981 година и никога официално не го издават на сингъл. Но понеже в България Култът към триото Цепелин-Пърпъл-Хийп е вечен и непреходен (световен необясним феномен), „On The Rebound” буквално окупира дискотеките в страната.

 

  В резултат на всичко това, близо 40 години по-късно, ха, познайте коя е първата песен към която посягам, когато се наложи да пусна нещо на Uriah Heep? Накрая си викам, дай да ги уважа тези хора. 50 години са на сцена, последният им оцелял основател е на 71 години, имат нов 25-ти студиен албум („Living the Dream”), а за капак ги организира Бойко Гюров – един от най-най-сърцатите пичове в рок-ен-рол бранша у нас.

 

Да! Пълен респект към BGTSC и Бойко за пореден път! Когато си готин, позитивен и не консумираш грандомания, нещата винаги се получават, дори в апокалиптична към рок-ен-рол среда, каквато се превърна нашата агонизираща територия. Рок-ивент компанията се е концентрирала в две основни лайв-локации – зала „Универсиада” (за големите концерти) и клуб „Микстейп” (за по-малките изяви). И системата им работи перфектно! Няма избиване на комплекси с концерти в непристъпно негостоприемната „Арена Армеец”. Има единствено истински неподправен рок-ен-рол дух. А този вид музикална култура обича точно такива будители. Най-важното в този свиреп занаят е първо да си ФЕН и чак второ – бизнесмен! Бойко Гюров е май единствения от тази порода у нас!

 

Много силен подгряващ съпорт за българската рок-банда JOHN STEEL. Закъснях малко и пропуснах първите 2-3 трака в сета им, но това което хванах до края, просто разцепи. С прекрасен саунд при това. Чух десетки коментари в залата, на хора, които за първи път виждат и чуват бандата. До един бяха супер положителни! Аплодисменти за безупречния съпорт!

 

Иначе 6 февруари се оказа леко куц ден откъм метеорологичен бекграунд. Само ден преди това ахаааа, да дойде пролет и точно за концерта на Uriah Heep, някаква лепкава кална киша взе да саботира делничната музикална идилия. Това не попречи обаче, зала „Универсиада” да се пръсне от народ, както в най-добрите рок-времена по тези земи. Хората бяха толкова спокойни и се радваха, че дори Тити Папазов, облечен в син анцуг, не ревеше този път, ами се усмихваше! Чудо ви казвам!

 

Забележка: Тротоарните плочки около зала „Универсиада” са в безобразно състояние и в кишаво време се преодоляват, като в играта Супер Марио. Вижте там в Общината и ги оправете, че идат избори и ще се наказваме!

 

Единственото кофти нещо на зимните концерти в България е облеклото на публиката. Сякаш някакъв моден кич-диктатор е забранил със смъртоносен закон използването на цветни дрехи между ноември и април. Имам чувството, че дори при соц-а хората бяха облечени по-пъстро и с вкус. Днешното е едно сиво-кафяво море, от което на всеки 100 остригани глави се мяркат по 2-3 с дълга кичара. Добре поне, че тези на сцената не се дават на фризьорските машинки все още!

 

Стига толкова! Май е време да понапиша нещо и за самите Uriah Heep!

Предполагам сте наясно, че в дните преди концерта им в София, съм прослушал последния албум „Living the Dream” 4-5 пъти? И колкото повече го слушах, толкова повече си представях следната картинка:

Един ден Deep Purple се събрали и решили да се обадят по телефона на Uriah Heep. Разговорът протекъл горе-долу така:

- Колеги, чухме, че ще празнувате 50 години на сцена! Ние тук сме написали десетина парчета, ама ни мързи да ги записваме. Искате ли да ги издадете вие във ваш нов албум?

 - Давайте ги насам! – отговорили Юраите ... и така се родил диска „Living the Dream”.

 

Това разбира се е абстрактна фантасмагория, но и на живо в „Универсиада” се убедих категорично, че новите песни на Uriah Heep са жив Deep Purple отвсякъде. А от 10 песни в него, те изпълниха точно 6, като ги наблъскаха от самото начало, с по някое старо парче. Така концертът им се раздели неофициално на две части – начална „пърпълска” и финална „хипарски бест оф”.

 

В резултат на всичко това, две трети от концерта преминаха в половин дузина нови песни, прекъсвани за кратко от „Return to Fantasy” (1975), „Too Scared to Run” (1982) и „Rainbow Demon” (1972). Но странно! Дори при толкова изобилен нов материал, публика и изпълнители се забавляваха от сърце, а динозавърът Мик Бокс с такава небрежност въртеше магии с китарата, че все едно гледаш Гандалф с тъмни очила. През цялото време си мислех, този човек дали си е представял през далечната 1969 година, че половин век по-късно, ще продължава да върти артистични сола, препускайки на турнета из целия свят?

 

Шокиращо е, че другите двама ветерани в състава на Uriah Heep са се появили в групата почти 20 години след Мик (Сериозно, дядо му „кутия” ли се е казвал?). Адски любим на живо ми стана Фил Ланзън на клавира. Едно, че величествената му фигура седеше впечатляващо на фона на огромната кръгла Луна в бекграунд-паното, подчертавана визуално от светлините и второ – кралските пози, в които се вживяваше, препускайки по клавишите. Страхотен образ!

 

В края на този 50 годишен концерт бяха оставени 4+2 златни хита на Uriah Heep. Всъщност всичките им, ако трябва да сме честни! Началото на ударната финална серия беше дадена с „Gypsy”. По някаква случайност тази песен е свързана с една случка в моя пубертет и леко нескромно ще се наложи да цитирам част от първата ми книга „Аз бях DJ – през 80-те”:

 

„Тома Спространов беше дошъл с едно кашонче касети TDK, но без описи. Само отстрани пишеше, кои два албума са на касетата от А и от Б страна. Дансингът - пълен до пръсване, напрежението огромно. По едно време Томата извади една касета на която пишеше Uriah Heep и ми каза:

- Намери ми песента „Gypsy”, да я пуснем след това!

- А тя къде се намира точно на касетата? – попитах аз.

- Ами тук някъде в края на албума! – каза Томи и ме остави да търся.

При зверския шум (пусках на сцената до него) и слабите слушалки, всички песни на лентата ми звучаха абсолютно еднакво. Намерих нещо, което ми заприлича на въпросната песен, казах му, че е „готово!”, Томата го обяви и разбира се, прозвуча съвсем друго парче. Той се извини, че е станала грешка и ще чуем „Gypsy” след малко. И така всичко се повтори цели 4 пъти. Купонът се скапа, започнаха подсвирквания. Иначе благият Тома Спространов се разбесня сериозно и ми се развика. Направо потънах в земята от срам! Много кофти ситуация.”

 

Тази случка е от 1984 година. 35 години по-късно вече слушах „Gypsy” на живо в „Универсиада” и категорично не бих я сбъркал никога повече. Както и последвалите я „Look at Yourself (Бърни Шоу представи групата), „July Morning” (официално припозната като българска народна песен, необяснимо и за самия Мик Бокс) и „Lady in Black” (тук вече и публиката попя сериозно, а текстът се оказа лесен, само „Ааааа-ааааа-ааааа”).

 

За бис в актуалното турне на Uriah Heep са оставени две парчета от 1972 година – „Sunrise” и най-популярната им песен по целия свят (без нас) „Easy Livin"”. Уж само 15 песни, а час и 45 минути се изнизаха на един дъх. Неоспорим факт, че рок-легендите са си свършили изящно работата! При това им личеше, че се забавляват от сърце!

 

Uriah Heep изглеждат по-свежи от почти всички оцелели седемдесетарски групи. Не споменават за никакво спиране и прощални турнета. Така, че като нищо ще ги гледаме още тук, след като осиновихме бившите им вокалисти за всеки случай.

 

Ще се видим на „Джулая” по градчета и селца!

Пуснете си „On The Rebound” в „тубата” и се разкършете малко!

Uriah Heep все още са тук след половин век!

 

Сетлистът в София (06.02.2019):

 ---------------------------------------------

Grazed by Heaven

Return to Fantasy

Living the Dream

Too Scared to Run

Take Away My Soul

Knocking at My Door

Rainbow Demon

Waters Flowin"

Rocks in the Road

Gypsy

Look at Yourself

July Morning

Lady in Black

 

Бис:

Sunrise

Easy Livin"



image



Гласувай:
2
0



1. morskipesni - Ей такива работи ми се четат!
08.02 10:43
Но на живо си е просто феерия, малко завиждам, особено за блуса. Поздрави от братско немско.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vagro
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3765774
Постинги: 1727
Коментари: 2942
Гласове: 9981
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930