Като лястовица бяла,
гледам да не се изцапам,
под косата посивяла,
мозъка ми е прецакан.
Гладки интегрални схеми,
в черепната ми кутия,
сектори са поразени,
сутрин гладя ги с ютия.
20 години пълнолуние,
и мигрена с гарнитура,
член на партия „Безумие”,
и живот – една халтура.
Сгради пълни с никотин,
тестват лична хигиена,
за вечеря – аспирин,
даже няколко ще взема.
Абонирам се безсрочно,
на гише за рекламация,
уча за садист задочно,
ще изтребвам цяла нация.
Армия душевноболни,
ме лишава от разходка,
вече няма недоволни,
истината е находка.
Ученици – канибали,
ме нервират до полуда,
с макаренковски шамари,
ще ги вадя от заблуда.
Кризи, избори, компоти,
се въртят като на лента,
таз държава не работи,
чий го крепи Президента?
Данък „чалга” въведете,
и каторга в Анадола,
после избори правете,
ще останат шепа хора.
100 парчета силикон,
заковани на стената,
мразя думата „купон”,
както думата „заплата”.
Гробница „Северозапад”,
рай на лунните пейзажи,
смесва се глагола „лапат”,
с мирис на екарисажи.
Фауната се спомина,
флората е черно-бяла,
лятото е посред зима,
пролетта не се вестява.
Още 3 години само,
после полюсна рокада,
чао на татко и на мама,
разпределят ме във Ада!
VaGro_2009
