8-ми август 2009-та. Събота.
Ударният ден на традиционния мото-скуп в град Зайчар и любимата ми Сърбия.
Точно 58 минути трае телепортирането ни от центъра на Видин, до центъра на Зайчар. Колони мотористи отиват на събор. Ние отиваме на концерт. На най-легендарната рок-група на Балканите – Riblja Corba.
Границата минаваме почти в движение, като си менкаме едно черно USB, като гламави с митничарите. Всички обичат Riblja Corba.
Тони Кирката не спира да приказва и да пее по-фалшиво от Годжи и Краси Аврамов, взети заедно. Ние с Вера и Медо му прощаваме, защото снима с камера, най-безумните и шашави репортажи в Галактиката.
Намираме за норматив мястото на събитието, комуникирайки с любезни минувачи на перфектен сръбски, разбира се :))) Тони Кирката продължава да „пее”. Дали не трябва да се измисли ваксина срещу това?
Паркираме „лимузината” на Медо и проучваме района. Още е супер рано. Пече солидно, но е поносимо. Оглеждаме сцената и част от моторите. Снимки на поразия и после ставаме „градски туристи” за 2 часа.
Зайчар е малко по-мръсен от Калафат и кристално по чист от Видин :((( Снимам и попадам на симпатични находки, като табела на „Маршал Тито”, шахта покрита с реклами на „Кока Кола” (Америка там се описва само с една единствена дума – лайно), архивна снимка на Зайчар отпреди 50-60 години, сватбарска кола, която ме чака да се махна най-после от Чалгария завинаги ... и Църква с „вградена” кръчма !?!?!?!? и реклама на „Хайникен” в нея. Уникално!
Стотици мотористи бръмчат буквално от всяка уличка на градчето. Всички са адски усмихнати и сърдечни. Звучи 100% рок ... от Били Айдъл до „Моторхед”. Пълен кеф. Все едно си на друга планета.
След няколко бири (за мен сок от кайсия) в една симпатична кръчмичка, пълна с пенсионери, в която навремето ни гощаваха след турне на Кукления Театър ... се завръщаме на „арената с моторите и рока”.
Вече текът различни надпревари, а на сцената забиват местни аматьорски рок-групи, който звучат повече от прилично и в пъти по-яко от БТР, например. Тони Кирката се развихря и за около 1 час създава повече контакти отколкото 3 броя правителства в България накуп. Прегръща се с всички, снима ги с камера, черпят го, той пие брутално и ... (о, ужас!) „пее” :))) След още един час вече е окупирал десетки бесни рокери от Ниш, Неготин, Княжевац и къде ли не, и ги агитира да си образуват Торлашка Република (по моя идея). Щяла да се казва Торландия и ми предлагат с благодарност Премиерския пост. Любезно отказвам :)))
В това време Медо, гениално си студи ракията в чаша с ледена бира, а малко след това изобретява авангардна бъркалка за кафе. Този човек е за следващото издание на „Сървайвър”. Много е добър.
Обикаляме поляните. Ходим до басейна, тенис-кортовете и всички хубави местенца наоколо. Купуваме си фланелки на Riblja Corba. Всички вече говорим 200% само на сръбски. Мръква се. На сцената започват да се качват стриптийзьорки (това пък от къв зор?). Чакаме да стане полунощ (наше време), за да се видим с ЛЕГЕНДИТЕ.
Но за това в следващия пост, че материала е над 1 тон!
подсещаш ме, че някога и във Видин се случваха такива весели неща:((((.
ама чакам поста за Бора Чора... и аз имам снимчица прегърната с него:))))
Беше ВЕЛИКО!
ще чакам.
не се и съмнявам, че е било велико:))))
Да си жив и здрав!
09.08.2009 14:43
09.08.2009 14:44
09.08.2009 15:50