Честно си признавам, не бях ходил на кино около 15 години. След инвазията на видеотеките, пиратските филми по кабелните телевизии и DivX-формата от Интернет, тотално реших да икономисвам от кино за други по-полезни неща ...
За тези 15 години се случиха доста глупости. Киното еволюира, но аз му пропуснах еволюцията. За добро или за лошо. Гледах си DVD-та на хубавия монитор и хич не ми дремеше за 3D-цайси, долби-изгъзици и мазни пуканки.
Спомените са романтичните соц-кино-салони и индианските филми с Гойко Митич в комплект с напращели кръшни девойки на съседната седалка, ме топлеха в дългите студени нощи. Но .....
Всичко се срути вчера, когато крака ми прекрачи, „човешкият мравуняк”, наречен МОЛ-а на „Стамболийски”. Цел на Мисията – ходене за първи път на кино от времето когато „Радка Пиратка” уби всяка естетика по родните ни ширини :(((
След като брутално бях ограбен за билет с цената на прилична сметка в рок-клуб, като най-големия балък се набутах в „камерата за изтезания” и минути по-късно жестоко проклинах лекомислието си.
Мамка му, това ли било съвременното гледане на кино???
Още съм в шок и със зверски болки в черепната кутия. Звукът който се вряза в тъпанчетата ми за вечни времена, просто ме осакати.
Не ме разбирайте погрешно. Почти цял живот съм работил по дискотеки и клубове, ходил съм на стотици рок-концерти на бесни групи с мощен звук. Ушите ми са тренирани за зверски децибели. Но идиотизма, който ме смаза вчера си е жива слухова атомна бомба.
Звукът в „Синема Сити” е „чалга-диария”. Така криви, че ти обръща далака и ти връзва червата на морски възел.
Повярвайте ми, Идиоти от „Синема Сити”, силното на макс не значи качество!!!
Както не значи качество и картина в пъти по-размазана от първите епизоди на „На всеки километър”! Да ви пикая на съраунда и модерните прожекционни апаратури!
На 20-тата минута вече си натъпках ушите с пуканки. Бях на ръба да си тръгна, ама от чист инат и яд за загубената си седмична сума за храна, останах до края.
Беше кошмарно! Тътените ме вкараха в апокалиптичен главобол. Корема ми вибрираше, като във въздушна яма, пълна с развалени облаци. Дузина „юноши бледи” около мен си говореха по GSM-и или джиткаха мощни чат-серии от SMS-и. Дисплеите превръщаха залата в баладичната част от лайв на „Скорпиънс”. Ха, иди се „потопи в магията на филма”!
А пък самия филм, к’во дърво беше! Не ми се говори!
Ако сте разумни, най-добре не гледайте „Човекът-вълк” с Антъни Хопкинс. Видео-клипът на „Трилър” на Майкъл Джексън е далеч по-ефектен, а е правен преди има-няма 30 години.
Проклет да е „Откривателя на МОЛ-а”, който и да е той!
Забелязали ли сте, горките хорица, живеещи срещу огромния външен екран на „Синемата”, как са си блиндирали в черно прозорците, за да не ослепеят нощем? Говори се, че масово си продават дори новите апартаменти, за да се избавят от този АД. Но от децибелите спасение няма. Ако спреш с кола на светофар около „МОЛ-а”, автомобила леко започва да подскача, като в клип на Снуп Дог.
Сигурен съм на 200 %, че силата на звука в кината е поне 2-3 пъти над допустимата норма. Сигурен съм, че може да убие Динозавър дори, а това е ПРОСТОТИЯ. Силното е яко! Като на сватба :((( Дай до дупка!
Отсега ви казвам. „Аватар” ще го гледам на мп4-ка в екран с размерите на кибритена кутия и със сигурност ще го възприема много по-добре, отколкото в „камерите на смъртта” от концлагерите на МОЛ-а.
Сбогом, „синема-идиоти”! Предпочитам си здравето!
04.03.2010 15:27
Та... гледахме Аватар на 3д-то на Стамболийски. Колко пари се дадоха за билети е исках и да чуя. Взе и пуканки - от големите. Пак не исках да чуя колко струват. Тя плати всичко.
И аз влизам вътре, и гледам някви кат бръмбари с тия очила и залепени до големия екран, тъпчещи и пиещи какво ли не. Звукът верно по едно време щеше да ме накара да повърна и малкото погълнати пуканки. Очилата ги бях свалил почти през половината филм, понеже някакси ми беше чуждо и неестетично за мойто безупречно зрение да слагам допълнителни приспособления, ама то пък без тях размазано и заболяващо главата още повече.
Субтитрите се прожектираха от отделна камера и сякаш бяха потънали някъде навътре в екрана.... гледах и се чудех що за high tech е това.
Направи ми впечатление, че имаше много малки деца в салона.
На излизане попитах момата: Абе на мен ми се преобърна всичко вътре, а на тия деца тоя звук как им се отразява на тъпанчетата?
Отговорих си сам: Че те почти 24 часа са със слушалки на ушите, било то от телефони или плеъри и явно не осъзнават, че след 20 години слухът им ще е нужен, а на родителите им па хич не им дреме за граници на децибели и т.н.
Не ми хареса, определено!!!
В заключение: тия новите технологии май вместо да са ни от полза ще ни вредят все повече и повече. Ще изкривяват естественото в нас и ще ни карат да си мислим,че сме безсмъртни, а всъщност намаляват живота ни драстично!!!
Поздрави,
Мартин
04.03.2010 22:53
05.03.2010 04:21
Приятно и отпускащо е, освен изборът на добър филм...другото е добре.
Българските деца и техните мами и татковци, които са по на 30-35 години, нямат Вашата база за сравнения и смятат, че в децибалите е истината. Издънване на звука - докрай , кефене докрай! Това са научили, това учат поколението си. Уви!
Скоро четох, че вече продават 3D телевизори в комплект с два чифта очила. Сигурно след време пътните знаци, табелите по улиците и всичко, което може да се гледа е на 3D екрани и трябва да ходим с очила като буболечки :)))