С идването на студа през ноември кръчмите отвориха парници за пушачи. И улиците заприличаха на села на апахи и сиукси, със смешни прозрачни шатри за опушване. За да могат клиентите да издържат в по-мразовитите дни, в приличащите на оранжерии пристройки се поставят газови печки тип „гъба”. Около два бона излиза облицоването с найлони на външната площ на локалите. 

Ама, к’ви са тези екстри? Направо убиха романтиката на горящия варел и скупчените да се греят около него, клошари с ръкавици без пръсти.

Аматьорщината на „Студенофикация”

Само пълни профани могат да ремонтират цяло лято парното в Столицата, после да чакат да завеят виелиците и да се решат да го тестват, за да се окаже, че не само не са оправили нещата, ами тотално са прецакали системата. 120 000 домакинства без парно и топла вода насред ноември!?!? Това е средновековна аматьорщина на вмирисани лузъри.

В такива мигове, кирливите ни тела, атакувани от въшки, шуга и краста, започват неистово да копнеят за времената на Вальо Топлото.

Нещо, като случая с Бай Тошо ...

Пълният текст ... ТУК!!!