Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2013 10:45 - ВЕКЪТ НА ЛЪВА. КНИГА I, "МИШОКА". Пролог.
Автор: teatarnamechtite Категория: Забавление   
Прочетен: 15172 Коментари: 12 Гласове:
34

Последна промяна: 09.01.2014 16:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image
"Имало едно време"...

Всички знаем тази магическа фраза от началото на всяка добра история. Само че... каква е историята на времето?

Често казваме, че времето лети. Времето е пари. Ние си губим времето. Убиваме време. Опитваме се да пестим време. Но какво всъщност знаем за времето?

Подобно на река, времето изглежда тече безспир. От един момент към следващия. И ходът на времето изглежда винаги е в една посока - от минало към бъдеще.

Но това може и да не е вярно. Някои наблюдения подсказват, че много от нещата, които си мислим, че знаем за времето, може би са просто заблуда. Противно на здравия разум, времето може и въобще да не тече. Миналото може никога да не е отминавало. Бъдещето може би вече съществува. Оказва се, че самото време може да се забързва или забавя. А събития, които на нас ни се струва, че протичат само в една посока, биха могли да се обърнат наопаки.

Но как е възможно всичко това? Как може да знаем толкова малко за нещо толкова познато? И ако времето не е това, което си мислим, че е, тогава какво е всъщност? Има ли начало? Ще има ли край? И изобщо... откъде се взе всичкото това време?



© Спасимир Радев


Тагове:   мишока,


Гласувай:
34



1. kite333 - Нещо ново ?
16.01.2013 12:49
Честито :)
цитирай
2. nicodima - Всъщност понятието време съществува, докато сме живи...
16.01.2013 14:23
След това изчезва докато умираме и настъпва безвремието...
Някои оптимисти, обаче, го наричат вечност : )))...
цитирай
3. cinichedonist - както казват толтеките
16.01.2013 16:21
бъдещето вече се е случило,
а миналото тепърва предстои да се случи.

...подобно на река...
когато си в лодката виждаш как се движи брега.
когато си на брега виждаш как се движи лодката.

а да не забравяме, че съществуват и такива,
които се опитват да плуват срещу течението .
филип хосе фармър има една поредица,
в която част от героите се опитват да достигнат
извора на тази река.
цитирай
4. asthfghl - 3.
16.01.2013 16:58
Т.е. да достигнат началото на времето? Големия взрив?
цитирай
5. ivoki - Нямаме достатъчно познания и ка...
16.01.2013 17:46
Нямаме достатъчно познания и капацитет на
ограниченият ни ум, за да проумеем ВРЕМЕТО !
цитирай
6. cinderellathespy - Щастливите хора не ги интересува времето :)
16.01.2013 19:47
Аз си живея в безвремие... Не нося часовник... Щастлива съм... Дори да ми е трудно до скованост... Отмервам живеенето с изгреви и залези, гледайки безкрайното на небето... С дъждовни капки и смяната на цветовете в полето през различните сезони.... И с ударите на сърцето си... С усмивките, които съм подарила на познати и непознати... Миналото остава в енергийно дълбокото... Натрупан кармичен опит – не за самите нас – за Вселената като цяло... Бъдещето – там вече според мен можем да бъдем творци... Може би, за да постигнем успех в тази насока, обаче, е необходимо да се концентрираме над това да ни владеят позитивни мисли, да изпитваме благодарност към всичко и всички, да обичаме без да очакваме същото в замяна – заради самата Любов, като есенция на духовната субстанция и да не изпитваме страх да отстояваме себе си в цялото...
Сетих се за едно стихо, което съм писала през 2009-та – за щастието и как то не е обвързано от времето... Позволявам си да пусна едно линкче към него...

http://cinderellathespy.blog.bg/poezia/2009/12/11/shtastlivite-hora.452926

Усмихната вечер! Хубаво е, че teatarnamechtite пак ще разказва...
Ели
цитирай
7. teatarnamechtite - синдерела,
16.01.2013 21:04
Този път историята ни ще е много дълга и сложна - като историята на света... отпреди Историята.

А структурата на тъканта на времето е от съществено значение за повествованието в нашия случай.

Повече няма да разкривам. Търпение и ще разберете! :)
цитирай
8. sestra - Просто един материал
16.01.2013 22:35
за работа е времето.
цитирай
9. sunson - точно - материал
18.01.2013 09:01
времето е в нас - като ресурс - златна жила, която можем да извлечем и създадем съкровища , а е възможно и никога да не открием. Създадено от нас за да измерва движението ни и в застой .Отчитането му ни променя ..

( Живите коментари, събудиха форумната ми носталгия ;-)
цитирай
10. ran - времето е онова нещо, което ни прави различни! :)
18.01.2013 21:19
В началото бавно разбираме, че другите не съм аз.
После, познатите ни разкриват колко малко ги познаваме
( в сравнение с наученото за тях, до този момент).
И, да, има край - когато престанем да бъдем себе си.
Всъщност часовникът не мери нищо, което да ни засяга.
Той само синхронизира действията ни. На различните.

(в нас е, sunson, в нас е! :))
цитирай
11. asthfghl - 10.
18.01.2013 23:36
Всъщност става въпрос за времето в чисто физичния му смисъл. Има една теория, че то е наниз от моменти, застинали като на кинолента. И ходът на времето е като илюзия.
цитирай
12. cinderellathespy - За времето (прочетено отново)...
01.10.2013 00:39
Напоследък се улавям как се вторачвам в стрелките на часовника и ме обхваща едно безпокойство, че времето няма да ми стигне да свърша всичко, което искам и което трябва, няма да ми стигне да прочета всички книги, да изгледам всички филми, да се срещна, с всички хора, с които искам и трябва да го направя, да науча всичко, което може би ще ми помогне в по-нататъшното пътуване, да дам цялата любов, на която съм способна... Знам ли... Това усещане за недостатъчност на времето изчезва само, когато се усещам щастлива в отделни отрязъци, мигове, в които научавам нови неща за себе си, за живеенето, за хората, с които общувам, когато се усещам обичана от тези, които са важни за мен. Често си задавам въпроса дали времето не стига принципно на хората, или само на тези, които са затрупани с тежки житейски проблеми, поставили ги в главоблъскащ лабиринт, от който денонощно се опитват да излязат през най-правилният изход и така докато това им се отдаде или пък докато някой не блъсне в душата им истината, че изходът от лабиринта е с непреодолима здраво заключена врата и са обречени докрай да се въртят в него ... докато времето им изтече и загинат от изтощение, но не и от липса на вяра. Дискутирали сме и преди въпроса, че материалният свят е заключен между понятията за начало и край. Времето е заключено в границите от първия до двадесет и четвъртия час, между деня и нощта, между началото и края на месеца, между началото и края на поредната година от пътуването ни, между живота – такъв какъвто го познаваме от материалните си обвивки и смъртта – такава, каквато я търси и открива душата, за да се събуди за вечен живот или за поредният живот в материална обвивка. Времето се случва като непрекъснат кръговрат на повторенията, кръговрат в който допускаме едни и същи грешки, обичаме едни и същи хора, мразим едни и същи неща, вървим понякога и по различни пътища, но те винаги ни извеждат до една крайна дестинация – до нас самите, вътре в нас – до скелета и кръвта ни, до нервните окончания и различните мозъчни центрове, но най-вече... до деветте грама в сърцето. Там - вътре в нас, минутите нямат значение. Защото стига само да затворим очи, да завъртим компаса и неговата голяма стрелка да посочи навътре към дълбокото ни времето спира, остава само безвремието, в което сме отново деца и сипем през ситата пясък край морето, после сме отново ученици и се явяваме на състезания за дълъг скок в пясъчника на градския стадион, после сме отново студенти и обръщаме пясъчните часовници (тъй като механичните са счупени), докато играем поредна партия шах в междугалактическото (опс междууниверситетското) първенство по шах мат, после сме отново родители и пресяваме през пръстите си пясъка от пясъчника на детската площадка, докато малки развълнувани гласчета ни „дърпат” да се прибираме „защото няма време и скоро започва Сънчо”, после сме ние – ежедневно доказващи себе си в сложният вселенски механизъм на простото случване на живеенето с упорито равномерно дишане, а ако е пълнолуние и се виждат ясно Малката и Голяма мечка може и да имаме късмета да видим бъдещето и всичко, което е вече случено, защото е написано от някого някъде, в невидима паралелна вселена, просто тепърва ни остава паралелния избор да извървим волево и всеотдайно пътя до това случено и да понесем цялата му магия и достатъчност.
Времето е всичко, което ни е необходимо, за да съществуваме ден след ден в безвремие, осъзнавайки илюзията на съществуването от материална гледна точка и развивайки способността си да „виждаме”, „усещаме” и „пътуваме” през незримото, като единствен начин за пълноценно съществуване в пълна хармонична симбиоза с Голямото цяло, познато ни като Вселена.

Лека нощ, teatar.

Ели
________________________________________
Eva Cassidy - Time After Time
http://vbox7.com/play:610270a7
„After your picture fades and darkness has turned to grey
Watching through windows, I'm wondering if you're ok
And you say, "go slow, I've fallen behind"
The drum beats out of time

If you're lost you can look and you will find me, time after time
If you fall I will catch you, I'll be waiting, time after time”
(...търъдъм сълзичка..)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: teatarnamechtite
Категория: Забавление
Прочетен: 922601
Постинги: 245
Коментари: 1453
Гласове: 15156