Лоши дни за медитация,  има някаква прокоба,  сам съм срещу цяла нация,  бавно си копаем гроба.   Знам, че минаха години,  много гълъби измряха,  тъпча в мене аспирини,  вождовете се оляха.   100 закона с многоточие,  любовта е в катафалка,  аз не пуша, между впрочем, де,  за какво ми е запалка?   Бандата ми емигрира,  тук съм с болни и сакати,  даже въздуха нервира,  от риалити формати.   Губят ми се много бройки,  на продупчени сърца,  от избягали девойки,  пръснали се по света.   Накажете ме сурово,  с доживотен Интернет,  заключете ... и готово,  аз съм аматьор-поет ... :(((     VaGro_2009

 

kakuv ti amatior si ti... tova koeto si nanizal e super !

браво, супер стихотворение!
и човека отгоре е прав

Поздравления...Винаги ме изненадваш, но това е подарък за имения ми ден..... Любовта я има, но не си я открил в ЧОВЕК, който я заслужава...

Браво ,това наистина ми хареса ....супер е !!!

Ако това ще те успокой, и аз се чувствам доста кофти...

Хм,още едно от моите любими тъжни стихотворения...
Още една причина да съм фен на VaGro (и такъв да си остана)!
...Нещата се трупат ли трупат...и когато достигнат максималната точка на натоварване ,пружината на събитията извднъж започва бясно да се размотава,а ти можеш само да се носиш нагоре,заклещен в някоя от намотките и да се надяваш,че това няма да провали остатъка от живота ти,хах...