Светът върви към своя заник
по път бунтовен и проклет.
И като гордия Титаник
се блъска във скала от лед.

Безумна - сляпата омраза
сърца човешки вкамени
да падат с егото и аз-а
във черните си дълбини.

Земята - в схватка на титани
готова е да се взриви.
И ни един да не остане,
когато в злоба прокърви.

Да тъпчат бомби и ракети
с уран, пределно страховит.
И в сблъсъка на враговете
да бъде Смисълът убит.

О, жалка глино, кой те мами,
че имаш титаничен ген?
Не стигат ли жестоки драми
до гроб печален и студен?

Не си ли крехка и чуплива
за Меч от Святи висини?
Защо в Ръката милостива
изсипваш своите злини?

Не знаеш ли, че на земята,
Титан отдавна е живял,
и Свойта Кръв - невинно Свята
за греховете е пролял?

Понесъл тежест немислима,
със Бога да ни примири,
та всякога Живот да има,
когато в нас се възцари...

Не искаш Неговото Слово,
не търсиш Неговия Кръст.
И в грях - отново и отново,
ще стигаш до едната пръст.

Да проумееш в тъмнината,
сред огнен кратер на вулкан,
че твърде страшна е цената
на бунта против Свят Титан.

(Възходът на падението)
Ведролей