Черни мисли с полусенки,

гравитират нереално,

важно е да имаш фенки,

без да мамиш материално.

 

Старомодната Вселена,

пази спомените свежи,

Обичта е забранена,

облачно е ... със валежи!

 

Зад суровите Закони,

кретат тонове комплекси,

махнах всички телефони,

питат ме: „Какъв Човек си?”.

 

Днес събирам кич и болка,

за колекция фалшива,

пазя на магнитна ролка,

неудачна самодива.

 

Правя се на интересен,

даже вия като вълк,

нямам си любима песен,

да руша е моя Дълг!

 

Авангардни саботажи,

ме крепят да оцелея,

все се мамя от миражи,

и на себе си се смея.

 

Черепната Катастрофа,

бавно се задълбочава,

малтретирам сложна строфа,

Лудостта ме завладява ...

 

VaGro_2008

Измерих седем стъпки до вратата
докато във леглото ми сънуваше.
Че съм далече от ръцете ти
поне на десет улици преструвах се.

Като нямам какво да ти кажа,
няма и с кого да мълча
и бягството си накъсвам на стъпки,
нямам смелост да го извървя.

На разсъмване тръгваш в очите ми
седем стъпки обратно към мен,
всички прагове стават на крепости,
умът ми-от дъха ти заслепен...

Самотата не е извинение,
като нямам какво да ти кажа.
Всяко бягство е само съмнение
или опит да те накажа.