Отдавна се разхождам вкаменен,

носталгия във вените изтича,

уж, ветеран, а толкоз заблуден,

това на нищо вече не прилича.

 

Как искам да сънувам чернобяло,

кръвта тогава никак не личи,

научих, че навънка е валяло,

зазидан съм сред четири стени.

 

Днес птичите гнезда са разрушени,

тук не помагат никакви вълшебства,

брутални грехове са разрешени,

и позволени са зловещи средства.

 

Поне една сълза да бе проляла,

за малко ти гостувах във сърцето,

оградата от тръни ме е спряла,

не помня аз на теб дори лицето ...

Стихотворението ти е напълно вярно за месеца, пък и с това разочарование то някого, което си описал ...
Аз отдавна съм на мнение, че ноември е най- кофти месец от цялата година. Дълъг, дъждовен, студен, мрачен и без нито един празничен почивен ден!!!!
Поздрави!!!

Благодаря ти, Красе!
Нямаш ли някоя позната "мома" за омъжване, че така явно до никъде няма да стигна с този песимизъм?:)))))))))

Абе има, ама толкова да те мразя, че да ти ги предложа:))))). Неееее, не става.
Ти, друже, заслужаваш нещо по-добро! А хубавите работи- бавно стават! Да знайш.

Така си е ... не съм се вардил 42 години за някоя "амортизация":)))
Един от Ясновидците, преди години казал на майка ми, че ще се оженя на 44, а на 50 ще съм много, много богат:)))
Ехаааааааааааааааа:)

Тогава ще чакаш, приятел. 2 годинки, не са много. Да видим на 44 какво ще ТИ стане, пък тогава ми покажи този ясновидец, че да ида и аз при него да питам някои неща:))))).

Много ми хареса снимката. Напомня ми една картина на Магрит,може би за това.