Чл. 32.

(1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Ето един от тези предвидени от закона случаи, когато снимането е възможно без да се изисква съгласие:
 

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) (1) Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За създаване на такова произведение се изисква съгласието на изобразеното лице.

(2) Съгласие по ал. 1 не се изисква, когато:

1. изображението е било направено в хода на обществената дейност на изобразеното лице или на публично или обществено място;

2. изображението на лицето е само детайл в произведение, показващо събрание, шествие или пейзаж;

3. изобразеното лице е получило възнаграждение, за да позира, освен ако между автора и изобразеното лице е било уговорено друго.

(3) За използването на произведение по ал. 1 между автора и изобразеното лице могат да се уговорят условия.

Причината да е законно снимането на обществени места е обичайното право. Например без това изключение медиите нямаше да си вършат работата. Можете ли да си представите вестник или телевизия без фотографии и филми на обществени места? Можете ли да си представите ситуация, при която някой иска да се снима на обществено или публично място, но не може, защото му се налага да моли за разрешение всеки, който е възможно да попадне в кадъра в този момент?

По смисъла на Закон за здравето обществено място са също и търговските обекти. Дали тази дефиниция е приложима за тълкуване на закона на авторските права? Може би. Но ако на входа на търговския обект е залепен знак „снимането забранено“? Може ли тази забрана на собственика да е валидна?

§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2010 г., в сила от 02.06.2010 г.) "Обществени места" по смисъла на чл. 56 са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и:

а) обектите по § 1, т. 9, букви "б", "г", "д", "е", "ж", "к", "л", "о", "п" и "у";

б) аптеки, дрогерии и оптики;

в) търговските обекти по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност;

г) (изм. - ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.) места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за туризма;

д) предприятия за производство, съхраняване и търговия с храни, заведенията за хранене и развлечения, както и заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи - туристически столови, туристически бюфети и туристически столови със сервитьорско обслужване;

е) сградите, до които всяко лице има достъп, включително и административните учреждения и други сгради, в които се обслужват или имат достъп гражданите;

ж) асансьорите и стълбищните клетки на всички видове сгради и др.;

з) транспортни средства за обществен превоз - влакове, самолети, кораби, автобуси, трамваи, тролейбуси, метровлакове, микробуси на маршрутни таксиметрови линии, пътнически таксиметрови автомобили и транспортни средства със специално предназначение - санитарни автомобили за болни;

и) (нова - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) площадките за игра.

Има и решение на съда, което потвърждава моето тълкуване на законите (редакция: всъщност не го потвърждава, съдът не споменава Закона за "авторските" права и не казва защо е релевантно това, че мястото е било обществено):

Журналистка защити правото си да снима

Административен съд Монтана отмени като незаконосъобразно полицейското разпореждане, с което бе забранено на журналистката от вестник „Ломпрес" Камелия Обретенова да присъства и снима в секционните избирателни комисии и в районите около тях във втория тур на местните избори, на 30 октомври, миналата година. Тогава служителят на реда, наложил административния акт, се позова на член 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, който касае неприкосновеността на личния живот.

Полицейската забрана е наложена, след като журналистката фотографирала около ромска изборна секция мъже, които разнасяли списъци и се опитвали да контролират гласуването в полза на един от кандидатите за кмет.

„Полицейското разпореждане не само не е във връзка с конституционно гарантираните права и свободи на гражданите, но и засяга неоправдано обществения интерес, пише в изложението по дело №665 от 2011 година председателят на съда Момчил Таралански.

В конкретния случай Камелия Обретенова не само не е нарушила нечии конституционни права, а чрез полицейската забрана са били нарушени правата ѝ да получава и разпространява информация като гражданин и да упражнява свободно своята професия на журналист. Те са защитени не само в Конституцията на Република България, но и в Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската харта за защита правата на човека и основните свободи.

При изпълнението на служебните си задължения Обретенова се е намирала на обществено място, където се осъществява публична дейност по избор на общински съветници и кметове и срещу нея не следва да се прилагат разпоредбите на чл.32 от Конституцията на Република България по начина, по който ги е разтълкувал и приложил полицейския орган, счита съдията.

Решението за отмяна на полицейското разпореждане като незаконосъобразно може да бъде обжалвано пред Върховният административен съд в 14 дневен срок.