Кой не е ... правил стриптийз на него?
Ами май, че поне половин България, ако не и повече!
Понякога е брутално странен музикалният вкус по родните ни земи. Специалисти от цялото земно кълбо и до днес не могат да се начудят, как пък точно в България, групи като Deep Purple и Uriah Heep, се превърнаха в легенди за разлика от родните им дестинации.
Сигурно се е чудила и Мадона през 1986-та, защо цял свят върти 6 нейни сингъла от албума „True Blue”, а в България се слуша поголовно само „La Isla Bonita”, предвидена за сингъл чак за година по-късно. (Е, има леко чака-рака в това поп-латино, признайте!) Просто у нас вирее някаква друга музикална „култура”!
Чудел се е и мистър Джо Кокър (гаранция), защо след близо половин век на сцена, в нашата страна свързват името му само и единствено с едно парче, на което всичко живо се съблича до голо. „You Can Leave Your Hat On” ... и толкова! Направо тъжно! Една напращяла Ким Бейсингър в „9 седмици и половина”, се превръща в синоним на гигантското творчество на един уникален изпълнител.