Точно преди четвърт век (култовата 1984-та), прочетох една преводна статия (на югославски) от New Musical Express. Статия посветена на „новата вълна” (new wave).

 До този момент „ню уейв” за мен беше оня готин стил обединяващ Depeche Mode, Yazoo, Eurythmics, Duran Duran, Spandau Ballet, Tears For Fears и стотиците други разкошни роментик и синти групи от 80-те.

 Въпросната статия обаче ми отвори очите и преобърна представите ми.

 Оказа се, че „ню уейв”-ът не е музикален стил, а обединяващо течение, отмило „раните” нанесени на световната музика, след смъртта на „пънка” и запълнило огромната няколкогодишна глобална музикална дупка, оставена след кратката доминация на „синовете на анархията”.

 Две имена ме смразиха тогава в категория „ню уейв”. Първото беше на Iron Maiden - New Wave Of The British Heavy Metal (цитирам NME) и това на една много красива певица от нигерийски произход (която се оказа група в онези години), наречена Шаде - New Wave Of The British Modern Soul.

Пълният текст ... ТУК !!!

Sade ми е любимка! Невероятно топъл глас.

С бяла завист и въодушевление завиждам на хората, които са били на този концерт. Шаде е класа и е чест за всеки, който я е избрал.

Sade са наистина уникална група,от много големи професионалисти:)Обикнах ги от първия момент в който ги чух и видях.Концертът беше.....уаууу ,вълшебен,застинах когато я видях да излиза под сцената.......Няземна е тази жена,омагьоса ме,с тези нежни движения,меден,кадифен глас,невероятно излъчване.А музиката просто излиза от душата и пулсира със сърцето........остави ме без дъх.Много се надявам отново да се срещнем с тази богиня и нейната Любовна армия:)