Някога, много отдавна, през 1988-ма, имах неделен ритуал. Състоеше се в обяд и слушане на култовото предаване на Радио Белград – „Туп Туп” с водещ, покойният Милован Илич – Минимакс. (Човекът, който за добро или за лошо откри и лансира Лепа Брена.)

Та, в един прекрасен осемдесетарски неделен обед, Минимакс заби премиерно в предаването си някакво умопомрачително парче, озаглавено „Fala ti majko”, на някаква нова юго-звезда Рамбо Амадеус. Убийствената преносна лирика в този трак ме разкова на място. Така се „запознах” за първи път с черногореца Антоние Пушич от бивша Югославия.

Според „Уикипедия”, стиловата насоченост на артиста Рамбо Амадеус е: електроник, фънк, соул, рок, авангард, пародия, хип-хоп, джаз, ню-джаз, детска музика, та чак до дръм-енд-бейс!?!?!?

Пълният текст ... ТУК !!!

увек нвдельом, никад суботом

шта то радиш недельом поподне? - грицкам семеньке и слушам туп туп

на половината парчета записани на баесефките ни с брат ми се чува познатото туп-туп

нямах и представа, че Цара е свирил в София - голям пропуск, но пък го гледах в Нови Сад преди 5 години - каквото и да кажем за него, все ще е малко

видински поздрав!