Някак си е плашещо по хиляди причини. Оставяйки на страна цифрата 27 (години) и асоциацията с оня зловещ „световен клуб”, страхопочитанието идва от фамозната му гениалност. Ако за Дейвид Боуи музикалните критици казваха, че винаги е с най-малко 4 крачки пред останалите, то с колко ли крачки е бил Димитър за родните мащаби във възможно най-опасните и смутни времена за страната ни в културно отношение?

Факт е, че той финализира мисията си в българската музика, за стряскащо кратко време и не спира да вдъхновява, дори цели две декади след смъртта си.

Пълният текст ... ТУК!!!