Ще кажете, че съм се бъгнал от носталгия към онази шарена паста за зъби, но я се поставете на мое място. В едно весело, но скромно в музикална насока детство, белязано от винилите на Лили Иванова и Емил Димитров (е и една „Una Paloma Blanca” за цвят), изведнъж мама ви носи в къщи албума „Вечен кръстопът” (1979).

Националният хит „Може би” тогава ме зашемети, като „Seek And Destroy” години по-късно. И взех, че обявих официално в училище „Това е моята любима група на всички времена!”.

Кога минаха тези 35 години, да се неначуди човек? И как упоритият Данчо Караджов успя да съхрани, една от най-емблематичните български групи и да ги превърне в нашенски Rolling Stones? Въпроси, достойни за поклон!

Пълният текст ... ТУК!!!