Сатирично ебавам се с времето,

 като клоун изпаднал в депресия,

 от града ми прогони ме племето,

проявиха брутална агресия.

 

Реставратор на минало пъстро,

или просто изгубен в трасето,

 пак жонглирам със думите мръсно,

 и назаем си давам лицето.

 

А душата ми пълна с нитрати,

 вегетира сред гнусна вселена,

 проектирам луксозни плакати,

 с некролози на родна система.

 

Забраних се за консумация,

 вписан вечно в червената книга,

 минах фаза на тежка мутация,

 и реших че вече ми стига.

 

Абониран за кръвно без граници,

и панелен ковчег с ескалатор,

тъпча спомени в хиляди страници,

плаша гарги със епилатор.

 

Закован със пирони от лава,

 и заровен във крем-карамел,

цветна диря след мене остава,

 към поредната пропаст поел.

 

 

VaGro_2010

Blestiachto...makar i mnogo trevojno za tvoiata nejna i chista gucha....

Много отчайващо и трагично,от к'во е породено?Няма ли по весели неща,а?

Напълно осъзнавам с какво и как ме привличаш
а зная,че не бива с усмивка да ме събличаш и мили думи да казваш,
защото целия не си за вярване...
Това е направо фатназия,
но не бих платила цената....
(а как да я платя,кажи ми,без до края да не съжалявам..?)