Постинг
24.05.2012 17:23 -
СТАТУСОТРЕСЕНИЕ
Като днес си спомням земетресението от 4-ти март 1977 година. Бях на 10. изхвърчахме на двора, забравяйки 6 годишния ми брат да спи в леглото. Никой не беше преживявал такова чудо. Само дядо ми крещеше „Хванете се за крушата, че то клати!”. И цялата рода, като пълни идиоти се наредихме в стил „дядо тегли круша”, на има-няма два метра от къщата, от която се събаряха комини и керемиди. Пълно безумие!
Чак като свърши труса се сетихме за „детето” (брат ми) и тръгнахме да го търсим в тъмната къща. Луда работа и зверска паника!
35 години по-късно, тъкмо съм заспал след як концерт на Джон Лоутън и група „Диана Експрес” и изведнъж някакъв досаден гардероб се приближава към леглото ми със скърцащи врати. Трусът ме акробатира върху матрака, а аз крещя на гардероба „Стига, бееееее! Разкарай се!”.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 10024
