Дори да не си фен на Joy Division или дори на New Order ... този филм (Контрол) е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН, за всеки, който не притежава Уолпейпър „Анадолско Утро” на десктопа на монитора си и поне бегло знае кой е Анди Уорхол, например.
„Контрол” е задължителен най-малкото по три причини:
А) Антон Корбейн е Икона, Гуру и Култ едновременно. Който не вярва да пита U2, David Bowie, Depeche Mode, R.E.M. и Metallica.
Б) Чернобелите ленти в наши дни са гаранция за топ-класа.
В) Пънк-вълната ни е болезнено необходима в момента, с оглед на живота, който ни принуждават да водим.
„Контрол” е пътеводна визия за всеки, който някога е губил контрол. Мрачен разказ за една рок-легенда от края на 70-те години на 20-ти век, когато световната музика буквално умира, за да се прероди отново малко след това. 30 години по-късно Манчестър си е почти същия, а отбора на „Сити” е със същите небесносини екипи, любимия цвят на Йън Къртис. Само дето Йън го няма отдавна. Уникално е как един човек живял едва до 23-тата си година и записал всичко на всичко две винилови плочи, успява да стане Легенда. Разбира се, не чак от калибъра на Морисън, Джоплин, Хендрикс, Марли, Меркюри, Кобейн и Хътчинс. Но, слава богу, този филм е факт и нещата със сигурност ще се променят. Много хора ще открият или преоткрият уникалността на Йън Къртис и духа на едни преломни години в британската, а оттам и в световната музикална сцена.
В съвместната продукция на Англия, САЩ, Япония и Австралия, дебютанта Сам Рейли прави чудовищна роля, превъплъщавайки се в покойния Къртис. Сред тотална депресия, лудост и припадъци, кънти музиката на Боуи, Иги Поп и Секс Пистълс, така както ги е описала в автобиографията си "Touching From A Distance", вдовицата на Йън, Дебора Къртис.
Два албума с общо 19 песни, издадени в рамките на 13 месеца или точно 84 минути музика. Това е наследството оставено ни от Joy Division.
Да, Питър Хоук, Стефан Морис и Бернард Съмнър продължават „приказката” след това в New Order и Electronic, но там нещата са си съвсем в „контрол”.
"Love Will Tear Us Apart" е последната песен записана от Joy Division, точно месец преди самоубийството на Йън. Тези думи Дебора Къртис поставя и на неговата надгробна плоча. Това е и финала на „Контрол” ... Задължителен!
