Винаги съм се чудел на зловещия си късмет при междуградските пътувания с автобус. Хубавите и добре ухаещи пички (женски род на думата пич), все са настанени на другия край на превозното средство, а около мен (и до мен) ВИНАГИ е пълно с душевноболни индивиди, повръщащи циганета, вонящи бабички или чичковци с тлъстинна мутация.

 

 Тези дни обаче открих нов вид автобусна напаст по линията Столица – Северозапад. Ще нарека откритието си „Ученичка – флирт-съветник”!?!?!?!

 

 Нищо не предвещаваше за тази моя находка. Леля-перхидролка качи на буса към 80 килограмово безлично момиченце, което (разбира се) „лотарията на Мърфи” плесна точно зад мен. Реализира се кратка телефонна уговорка, че „мамата” ще поеме съществото при пристигането в точка Бе ... и толкова.

 

 В мига обаче, в който лелята отпраши в прахоляка на прашната столица, ученичката-тайфун извади тържествено два GSM-а, както Клинт Йистууд си вадеше револверите в добрите стари уестърн времена ... и се почна!

 

 Над 3 часа и половина, съществото не спря и не млъкна. С уговорката, че след втория час, батерията на едната „адска машинка” издъхна и се започна прехвърляне на двете SIM-карти една след друга в останалия читав апарат.

 

 Първа беше някоя си Деси. При нея дилемата бе, че излиза едновременно с Иво, Асен, Калоян и Милен. В три последователни над 20-минутни разговора, седящата зад гърба ми „ученичка – флирт-съветник”, обясни, че най-добрата партия е Иво и на него трябва да бъдат отделени цели 4 дена в седмицата. За другите както дойде.

 

 После, след като измоли информация какво се е случило, когато Деси е преспала в дома на Асен (нищо не се беше случило), „специалистката” сътвори някакъв мега-сложен план за действие, на който грам не хванах логиката. Въртеше се нещо около една пейка пред някакъв блок и нагласена среща, при която те двете да се правят, че не се познават !?!?!?!?

 

 След това на другата линия (телефон) се появи майката на „флирт – гуруто”, интересуваше се от дестинацията. Да, обаче, „специалистката” си вършеше работата и тотално не знаеше къде се намира. Последва безумно четене на всички крайпътни табели, билдбордове и пътни знаци :(((

 

 Малко след това отново се появи Деси и този път го удариха на чувства. Четвърт час се обясняваха коя на коя е по-голяма приятелка и накрая този сеанс приключи с многократни „обичам те” и „целувам те” .....

 

 Моментално на линия втора, цъфна индивид от мъжки пол (име не беше цитирано). „Флирт-съветничката” му мрънкаше доста хладно и почти се сърдеше с престорен глезен сопран. Беше гнусно на ента.

 

 Веднага след този „хладен” сеанс, дойде ред на някоя си Марина. При нея проблема беше твърде сериозен. Нуждаеше се от съвет в кое учебно заведение да продължи учението си, но така, че да не „изпусне” Иво !?!?!?!?!? Ако е ставало дума за предишния Иво, определено този подрастващ онанист-виртуоз, се явява нещо като „турбо-лавъра” в цялото действие!

 

 „Специалистката” най-напред (почти шепнешком) поразпита, дали Марина се е целувала с Иво и след като получи утвърдителен отговор, започна да твори някаква супер сложна система, как Иво да бъде тестван и евентуално подмамен в училището, което ще избере Марина. Трудно беше за разбиране .....

 

 След още четвърт час и този сеанс приключи с „цунки-мунки” (гнусссссссссссссс:((( ), а буса ни спря за почивка. Почивка – да, но не и за „флирт-инструкторката”. С два мобилни апарата залепени за ушите (почнах да се питам, дали не са си сраснали там), тя слезе да се поразтъпче, без да спира да обяснява разпалено. Огледах я внимателно. Мамка му, само луд и извратен изрод би й посегнал сексуално. Откъде този „любовен” опит в това обемисто девойче? Пълна мистерия .....

 

 Продължихме да пътуваме. На DVD-то вървеше „Мистър Брукс” с Кевин Костнър, а на аудио ... разбира се, 80-килограмовата ученичка:((( Някъде тогава единия апарат сдаде багажа. Батерията развя бяло знаме от нечовешката експлоатация. Казах си „Оххххх!” от облекчение. Но не бях познал .....

 

 Стартира трескаво разглобяване и менкане на SIM-карти със скорост равна поне на светлинната. Още 3 кратки разговора с „мама”, един с непозната (за мен) приятелка и ... изненадааааааааааа!!!! Обади се самия Иво. Тук най-шокиращо „флирт-експертката” си уреди среща с него, прецаквайки брутално двете си „обични” приятелки, борещи се за сърцето на междугалактическия левент.

 

 „Ученичката с GSM-овите уши” бързо отпрати Иво, смени още 3-4 пъти картите и явно праскаше SMS-и, защото се закроти за 10-12 минути. Започнах да се изнервям. След повече от 3 часа мозъчен терор, явно бях облъчен и ми се струваше, че нещо не е наред, след като никой не говори по телефон зад гърба ми.

 

 Десетина километра преди финала на пътуването, пак се обади „мама”. „Специалистката” категорично я отряза да бъде посрещана с довода, че не е малка и знае къде живее .....

 

 Пристигнахме. Слязох. Видях я за последно, наместваща сланини върху една пейка и със залепен GSM на ухото ... разбира се!

     Дали наистина тези апарати не са си срастнали там???

Това е действителноста, какво да се прави...

Човече...как оцеля? Възхищавам ти се!

Trudno! Oshte me durzhi :(

Я си пусни нещо яко и й тегли майната на кравата с GSM уши..:)))

така се смях, че ми мина и главоболието!!

Направо ме зареди с настроение от сутринта....Благодаря, приятелю

МР3-ка? :) Аз се спасявам с нея от подобни попълзновения над нежните ми уши. :)

ха ха ха ха ха.. имал си чудесно забавление.
можеш да кандидатстваш в БТВ със сценарий за латино сериал. поне пари ще изкараш, щото е ясно, че травмите ще си останат :))

хахаха но пък си го описал с чувство за хумор и ми беше много забавно като неприсъствала на този "мозъчен тормоз".

Божке, защо мобилните станаха толкова евтини...:)))

Много смешно наистина :) и все пак се надявам никога да не ми се случи.....

тва е отвратително.
случвало ми се е.
след това имаш чувството,че цял живот няма да успееш да се възстановиш,да го преживееш и преглътнеш.и през цялото време си повтаряш "как можах така да се прецакам и да не я удуша..или поне напсувам?!" .. моите съболезнования и разбира се искрено възхищение! :)

400 км. с огромна мома с миниатюрно скимтящо кученце в скута, но с толкова зловещ бюст, че шофьора изобщо не протестира на това издевателство над животинчето. Кучето скимти, момата два часа лафи с баба си за 100 лв, крави, роднини в Гърция и т.н. Точно разговара приключи, качиха се две моми студентки, разгърнаха лаптоп и зажулиха модните хитове за конкуренция на щедрото чалга озвучение от страна на шофьора. $%@#$

жалко че на теб не ти е било толкова весело и забавно...
познавам жена, която не си сваля мобилния от ухото, но тя е юрист все пак ;-)

Малии!!!
Това си е направо тест за нервите :)
Пък с тоя "М-р Брукс", пак добре, че не и пръсна главата или поне не я обеси на пердето :)

редно е било някой да ти върне парите на края на това потресающо пътуване...

Хубаво си го написал, посмяхме се :)
Другия път пак с нея да пътуваш, да видим развръзката на историята... Хаха

в тия возила на какво ли не се е нагледал човек...много дразнещо, особено ако към високо басовите разговори, се прибави и ритане на седалката. На мен така на няколко пъти ми се опъваха нервичките.....идеше ми да се обърна и да я обърна пуберката, къде ме риташе из отзад ....

последно като се прибирах от столицата пък имаше две девойки, които присърце бяха приели возилото, или беше на бащата на едната или се чувстваха като у втори дом.....събуха нозете, изядоха две торби храна, напълниха кошчетата на целия автобус и бонус за всички возещи се бяха качените нависоко и протегнати крака + изключително смислени пуберски разговори...

Хахаха, Васкони, само преди няколко постинга викаше "Девойкииии, насамммммм!"
Предизвикал си съдбата и ето какво ти поднесе тя)))))

Ужаст, това същество съм се возил в автобус с него мисля, ма по друга дестинация. Не е ученичка а разглезено нещо, което и аз се чудя "отде има тоя невероятен любовен опит"...

забавен разказ...незнам човек в такава ситуация да се смее ли или да плаче. Незнам как си издържал:) Аз лично се забавлявах много с историята ти:)

Myaaxaxaxa :D

и аз имам горчив опит с такива GSM-чудовища :)

Дано и возещите се в маршрутки прочетат това, че да си направят изводите и да спрат да говорят, че на колко хора разбрах житията им....

Възхищавам се на дар словото ти! И на железните нерви! ))

че батерията и е паднала щях да кажа:
-Извинете искате ли да ви помогна за батерията и щях да и взема и другата батерия! Нямаше да изстърпя това!Браво на теб че си издържал!

Ха ха, наистина е забавно. И аз познавам няколко от тази порода. Любимата тема за тях е "Кой", "Как", "С кого", "Защо", "Ти разбра ли". Втората по важност тема за разговор са най-новите тарифи, промоции и прочие на мобилните оператори, за да могат да упражняват посоченото по-горе :)

Сежалявам за това, което си пожелал, но искрено се посмях! Наистина си бил доста изтормозен... :)

Тъкмо ставам и викам да видя какво стаа из блога и...... твпя пост. Така се смях че успях да се събудя. Хем ти съчувствах хем, като свърпих с четенето си казах добре че си имал такова преживяване че да ни разсмеш така.

Браво, ВАГРО бетон си бате !!Аз щях да я убия , познаваш ме..... Ю.П.