Двама (трима) шведи на около две петилетки съвместен музикален живот и едно странно турне из Дивия Изток. Наглед шашава работа, ама натъпкана догоре с логика. Къде другаде ако не в Калининград, Днепропетровск, Трансилвания, Букурещ, Пловдив и София ще забие едно синти-дуо (трио) от Стокхолм?
В тази географска зона, нещата уж бяха трайни вече четвърт век, като става дума за „електронната част на новата вълна”. Някой да не е чувал за Alphaville, Camouflage, A-ha, Eurythmics ... та, чак до истинските Depeche Mode (онези преди Кърт Кобейн да съсипе световната музика)? Години по-късно, синти-размножаването продължава, далеч от шумния MTV ПиАр на еднодневките.
Лео Йосефсон и Рикард Гунарсон са другарчета от времето на тотално неизвестната шведска група Statemachine. Работили са с Rednex, Моби, Я-Ки-Да и други подобни. През 2002-ра спретват LOWE (микс от думичките Love и Low), заедно с един „швед от Иран”, който нещо се е позагубил в последно време.
И двама обаче са достатъчни в случая. Това е синти-поп, дявол да го вземе. Клавиши, бас-китара, плюс един да пее и един да му отпява. Да не е „Ку Ку бенд”, я? Живеем във времена на криза. Тотални съкращения по групите. Дори мечтаната пънк-формула „Двама барабанисти и вокал”, вече си е пълно разхищение на личен състав.
Но да се върнем на LOWE. Ако питате „Уикипедия”, те са клониран The Camouflage. Но ако питате някой закоравял „синти-вълнар”, той несъмнено ще ви каже, че LOWE са клонирана дузина от ценителски икони в жанра, като A Flock Of Seagulls, Animotion, Blancmange, Classix Nouveau, Fiction Factory, Icehouse … е добре, де и извънземните Depeche Mode.
Концертът на шведите в „Sofia Live Club” на 28-ми (събота) премина под знака на 50-тицата. Закъсня точно с 50 минути, продължи точно 50 минути и беше наблюдаван от почти точно 50 човека (половината организатори и персонал). Сигурен съм, че и оборота на бара е бил точно 50 лева от десетината бири и двадесетината минерални води, срамежливо моткащи се по масите. Категорично тази Държава не заслужава подобни групи и трябва да й бъде ударен минимум 20 годишен „бан” за наказание!
Синти-поп-нюроментикът в България закъсня със 7-8 години и тотално умря в началото на 90-те. После никакви световни възраждания не го съживиха.
А LOWE са добри! Даже много добри! С физика на средношколци от 8-ми „Бе” – втори срок и всичките му там ню-уейв атрибути, качили „левъл” през годините. Гласът на вокалиста Лео на места е кристален, режещ и свеж, като дори успя да се пребори с премодулираното и адски мажещо озвучаване на „Sofia Live Club”.
Екипирани с една ретро бас-китара (повече за камуфлаж) и десетина ултра високотехнологични джаджи LOWE забиха всичко най-добро от двата им албума (плюс един с ремикси). „A 1000 Miles”, „My Song”, „Berlin Night Express”, „Simplicity”, „Hear Me Out”, „The Vanishing”, „Face To Face” ... та чак до съвсем новото им парче „Mirage”, направено за предстоящ нов студиен албум. Песен с луда динамика и един леко свит дръм-семпъл от „Wild Boys” на Duran Duran (лично мнение), който тотално гъделичка навсякъде.
В края на концерта LOWE повториха хита си „A 1000 Miles”, но в ремикс-варианта ... и толкова! Останалото – добър имидж, много хъс и един самотен рошав „ню уейв” фен, размотаващ се из лъскавия „Sofia Live Club”. Последният оцелял „ню уейв”, на една мутирала кючек-нация.
Боже, накажи Depeche Mode с нов вокалист в лицето на Веселин Маринов, като компенсация за оня провален концерт. За баланс, не за друго. Защото момчетата от LOWE не заслужаваха такова посрещане в Столицата на България, макар и прескочили четвърт век в музикално отношение.
VaGro_2009
Слънчев ден, макар че днес по вашите географски ширини май дъждът ще танцува!
:)
Последните оцелели "Неоромантици":)))
