Точно десет дена и 2 часа остават до третия ми „концерт на годината” (след Милена и Riblja Corba). Simple Minds със сигурност са в Топ 10 на най-любимите ми групи за всички времена. Факт! Билетът е купен, дните се броят, 80-те са живи ...

 

 Точно преди 5 години изпуснах Simple Minds за без пари на един софийски площад. А оня ден случайно научих, че моя добър приятел Ники Русиновски, преди една петилетка е успял да вземе интервю от фамозния шотландец Джим Кер. С неговото любезно разрешение (на Ники, не на Джим), публикувам по-долу „раздумката” им, заедно с „интрото” на автора му. Респект!

 

 **********

 

   Джим Кер (или все пак – “Кър”, както го произнася Насо Русков) е фронтмен на Симпъл Майндс – група, ужасно непопулярна у нас и фанатично тачена във Великобритания през 80-те, а и по-късно. Няма компилация с най-доброто от 80-те, която да не включва хита им “Don’t You (Forget About Me)”, с който са били номер 1 даже в САЩ, а с изненада установявам, че във фонотеката ми има още куп стойностни и стилни техни хитове. Сега човекът, бивш съпруг на друга икона – Криси Хайнд от Притендърс, седи пред мен часове преди да излезе на сцената за концерта на М-Тел, и се старае съвестно да отговаря на въпросите ми.

 

 

Къде изчезнахте след 1995-та?

 

 

  Добър въпрос ... защото ние наистина изчезнахме. Проблемът беше – ако това беше проблем – че 20 години работихме нон стоп. Това ни радваше, но в един момент се почувствахме като Джъмбо Джет без гориво. Нямаше гориво, нямаше енергия, нямаше движение. Време беше да си починем. Идва такъв момент, когато имаш толкова дълга кариера.

 

 

  Тази година имате нов албум. Според теб самия, има ли разлика в сравнение със звука ви от преди?

 

 

   Всъщност работим върху още по-нов, но не е готов, може би догодина. Последният ни номер е да се променяме, без всъщност да се променим. Искаме да сме класическите Симпъл Майндс, но и да сме модерни. Винаги имаш нужда от добър албум, но ние в момента имаме нужда от повратен албум. А това няма да бъде лесно.

 

 

 Свирили сте на Live Aid. Защо днес вече няма такива концерти?

 

 

   И аз си задавам същия въпрос. Може би днес сме станали по-цинични, но това като че ли е второстепенно. Основното е, че мишените днес са станали по-трудни за идентификация. Апартейдът беше лесен за идентификация, Маргарет Тачър също. Лесно беше да кажеш кой е виновен. Да, сега има Тони Блеър, но апартейдът си отиде, макар да има расови проблеми. Може би това тогава беше просто тенденция и тя свърши. Искам да си мисля, че не е било само тенденция. Всяко поколение си има проблеми. Все пак и сега младите са идеалисти, като гледам всичките тези антиглобалистки демонстрации. Младите хора все още са ангажирани, щом протестират срещу това, което не харесват. Но аз все така не мога да си отговоря на въпроса, който ти ми зададе.

 

 

 Накъде отива музиката днес?

 

 

   Музикалната индустрия, каквато я познавахме, си отива – заради MP3, интернет и нежеланието на бизнеса да ги приеме като реален факт. Трудно е да си представим обаче, че такъв колос като музикалната индустрия ще изчезне съвсем. Нещо все ще се появи на нейно място – ще видим какво. Това е проблем, но все пак не е най-голямата ни грижа. Радвам се, че ние сме лайф бенд. Това лято свирим всяка вечер и хората навсякъде полудяват. Не вярвам, че само ще свирим лайф за в бъдеще - подозирам, че не. Но това духовно усещане за контакт на концертите е уникално – както за нас, така и за публиката. И то ме кара някак си да се усещам сигурен в бъдещето.

 

 

   В началото бяхте по-скоро пънкари, после през 80-те това пънк поколение направи една много стилна музика. Има ли банди, които сега ви приличат на Симпъл Майндс и които харесвате?

 

 

   Абе, много хора споменават такива неща – еди-коя си група приличала на нас - особено като чета ревюта. Но аз нещо не го чувам това. Даже и децата ми казват: “Виж, тате, тези са като вас.”. Но аз някак не мога да го чуя това. (пауза) ТРЯБВА все пак да има някоя подобна, ха-ха-ха!

 

 

  © Ники Русиновски   .... Всички права запазени.

Публикувано: 2004-03-19

Браво Васко! Дано да си изкараш супер,в което не се и съмнявам...Аз за съжаление ще пропусна събитието...пуста работа(Сирия). :(

А така, и къде е концертът? Поглеждам билета и за пореден път въздишам... Къде Другаде? Не, не в МОЛ-а (както е една реклама), а в Конферентната Зала 1 на НДК.
Ужас! За кой ли път рок (не само) концерт и театрални седалки с говорителче пред теб, че да се чува "Фюрера" по-добре.
На мен ми се повръща от зала 1 и освен добрата акустика в нея нищо, ама нищо друго не е подходящо за концерт!!!!!
Новата зала (на 4ти километър) се строи усилено и колкото и наследниците на "Фюрера" сега да се опитват да саботират това грандиозно събитие с разни провокации за търгове и т.н., номерът няма да им мине и след 2 години концертите вече няма да са като манифестации!!!
Сори бабо Данче, сори Лили, сори Веско (Маринов), сори електорат...!

Поздрави,
Мартин