През култовата 1985-та година за първи път работих като DJ в легендарното видинско топ-заведение „Телеграфкапия”. Имах посъбран близо 4 годишен опит от дискотеки за тийнейджъри и цяла специална награда от националния конкурс „Каваци ‘84”. Не може да се каже, че „Телеграфкапия” беше точно нощно заведение, защото по онова време такива липсваха на територията на страната като цяло. И слава Богу!
Хората идваха да потанцуват, а не да се наливат като говеда до ранни зори. Партито започваше към 20-20.30 часа и траеше точно три часа. В полунощ (като при Пепеляшка), заведението затваряше врати, а половин час преди това, музиката се спираше и на светнати лампи се дооправяха сметките .....
Ох, пак се отплеснах! Винаги става така, когато разказвам спомени от 80-те :))) Та, не за работното време на „Телеграфкапия” ми беше идеята в този пост, а в сблъсъка ми с институцията, наречена „Дирекция Музика” по онова време.
Бях едва на 18, водата от чешмата ставаше за пиене, мацките кълвяха на „известни” и живота ми беше приказка. Мислех си, че няма нищо по-лесно от това да DJ-ствам всяка вечер и да прибирам космическия хонорар (за онова време) от 14 лева + още 2 за работа след 22 часа :)))
„Дирекция Музика” обаче не мислеше така и през ден ме привикваше да подписвам разни глупости под формата на „документи”. Именно два от тях няма да забравя никога. Единият беше, че „гарантирам” репертоар, включващ 35% българска музика, 35% съветска и на другите социалистически страни и едва 30% западна, като под „западна” се разбираше предимно италианска от „Сан Ремо”. Това минаваше леко, макар че имаше и внезапни проверки, но шефовете в „Дирекцията” бяха толкова зле музикално, че винаги лесно можеха да бъдат преметнати.
Вторият „документ” (който подписвах) обаче, беше уникален. Представляваше списък на „Забранените групи и изпълнители” и с него шега не биваше. От друга страна беше супер излишен, защото включваше предимно хеви-метъл и пънк състави, а те не вирееха много в дискотечните програми, и преди ... и сега!
Цял живот съм си мислил, че „оня” списък е бил някаква измишльотина на ЦК на ДКМС или нещо подобно, но преди два дена ... Хоп!!! Мистерията беше разкрита! Толкова много години по-късно. Просто оня ден един приятел ми „линкна” по Интернет следния мега-любопитен документ и то на руски език:
Както виждате годината съвпада и това е същия „оня” списък, който моя милост подписа преди 23 години, само че в български превод. Оказа се все пак, че зад всичко е стоял „Големия Брат”!!! Адска забава ме обзе. Но и хипер-носталгия по едни страхотни години ...
Колко е сбъркано Човечеството понякога! Същите тези СССР-ци, само 4 години по-късно поканиха в Москва няколко от групите в „забранения списък” за концерт на Червения площад. А само месеци преди това, аз трябваше да ходя цели 4 пъти до Милицията с преводи на текстовете върху парчетата „Little Russian” и “Perestroika”, за да ми бъде издаден „документ”, че ми се разрешава да ги пускам!?!?!?!?
Спомени, спомени ... ама, ми се ще и сега да властва „Дирекция Музика” и всички чалга-идиоти да минават за подпис през нея. Щяха да видят „селската баня” и „синята прашка” на кукуво лято!
30.06.2008 18:30
1. Единствената!!!!!!!!!!!!!!!! неизмита кола. Не бях виждала такава за тези две години.
2. Прозорците отворени, космат лакет се подава от отворения прозорец и надънена нашата " Сине, сине...".
Само да бяхте видели реакциите на пешеходците!
Пробиваме! Бавно, но методично!
Отвраааааааттт!
10.04.2010 15:20
Понеже лично познавам тогавашните шефове на Дирекцията искам да добавя, че са можели да бъдат лесно преметнати само поради причината, че определено се кефеха на "забранената музика" ;)
Поздрави !
П.П. Хубави времена бяха