Отдавна се разхождам вкаменен,

носталгия във вените изтича,

уж, ветеран, а толкоз заблуден,

това на нищо вече не прилича.

Как искам да сънувам чернобяло,

кръвта тогава никак не личи,

научих, че навънка е валяло,

зазидан съм сред четири стени.

Днес птичите гнезда са разрушени,

тук не помагат никакви вълшебства,

брутални грехове са разрешени,

и позволени са зловещи средства.

Поне една сълза да бе проляла,

за малко ти гостувах във сърцето,

оградата от тръни ме е спряла,

не помня аз на теб дори лицето ...

VaGro_2008