Къси дни и дълги нощи, цял измислен сериал, тук отляво нещо гложди, и ме помпа със печал.   Аз съм Жертва – стига вече! Докога едно и също? Пак „оловното човече”, в къщи куцо се завръща.   Нереални идеали, цопват във вонящо блато, тръпки дълго, дълго спали, те измъчват тъй познато.   Твърди тонове Измама, пак притискат до стената, просто исках да сме двама, още си ми във главата.   Устните като осморка, от червилото – менте, застаряваща танцьорка, в ретро бар-вариете.   Ще се скъсам от въздишки, Ще се пълня със омраза, Теб те водят на каишки, Разни болни от проказа.   Вързах се, това признавам, ти ме сдъвка и измами, да мечтая продължавам, и да ближа стари рани.   Зъл съм, гаден и намусен, недоспал и заядлив. Как да бъда в късна есен, като в лятото щастлив?