Ами ... пак им се получи. Дори и без онази натруфена лъскавост на първите издания. Организаторите на супер успешната поредица „Обичам 90-те” изчистиха формулата и това шоу вече започва да се доближава до перфектната си мярка. То вече е рутинна традиция и много класна марка, гарантираща пълна зала и гигантски дози добро настроение.

 

Да, шоу-бизнес кризата е все по-смазваща. Екраните все по-малки, началното интро все по-късо, светлините все по малобройни, дори падащите лъскави листчета са все по-малко, но това едва ли е проблем за някого. Още повече, че лайн-ъпа е все по-подбран, стегнат, динамичен и завладяващ. Разточителните и леко тромави първи издания на „Обичам 90-те”, към днешна дата са заменени с помитащо и безкомпромисно диско-парти, в което 5-6 000 души подскачат без да се усетят в продължение на 7-8 часа.

 

Пълният текст ... ТУК!!!

Велик си, Васко! И аз бях там и аз скачах като обезумял часове наред. Жалко, че трябваше да си тръгнем и изпуснах Хадауей, но просто вече нямах сили.