Песента на Софка беше абсолютен буламач. Досаден техно ритъм, какъвто правеха в Германия в средата на 90-те, напудрен с английско заглавие и инфантилен текст с любовни послания. Идея за някакво хитреене и зарибяване на цяла Европа с елементарни фрази на различни езици. Постановка нямаше. Стилистите – да се застрелят на момента. Софка стърчеше, като пън на огромната сцена, беше видимо притеснена, обърка си пеенето на два пъти и то фрапантно. И в началото, и в края. През останалото време просто врещеше, както си го прави, откакто е пропяла.
Безобразно слаба песен. Дори онази боза на група „Каффе” при първия ни опит беше по-качествена. Това на Маринова беше някакъв клонинг на Краси Аврамов. Пошло и безсмислено.
Софи Маринова представителна извадка ли е за музикалните предпочитания и у нас и ако ДА, защо?